"Преди няколко години на борда на самолет от Женева за Лондон аз и стоящият до мене човек започнахме да сравняваме вярата си. Той, философ-еволюционист, ми представи научно доказателство, което според него подкрепяло еволюционната теория, а аз се постарах да покажа как същото доказателство би могло да се използва в полза на креационизма.Установих, че най-изразителните аргументи в полза на креационизма не са непременно тези, които могат да се класифицират като научни доказателства. Фактът е, че както еволюционистите, така и креационистите прилагат аргументи, които всъщност се базират на много малко научни данни, ако се сравнят с цялото количество, в което биха могли да бъдат налични. Просто няма достатъчно познати данни и факти нито от едната, нито от другата страна, за да се докаже едната или другата позиция научно и окончателно.

            Като креационист аз взимам Библията, точно както го казва, и вярвам, че Бог е създал света за седем буквални 24-ови дни. Моето твърдо убеждение е, че научните факти, ако се разгледат обективно, подкрепят семплия разказ на Библията точно толкова, ако не и по-силно, колкото и еволюционната теория. Ако една десета от паричната сума и изследването, отишли за развиването на еволюционната теория, беше вложена за развиването на един научен креационизъм, светът в по-голяма степен щеше да приеме разбирането, че доказателствата натежават на страната на сътворяването на видовете. Но въпреки това аз съм убеден, че неоспоримото преимущество на креационното становище се крие в това, което не може да се изследва с микроскоп или да се получи в лабораторията.

            Обсъждането с човека до мен ни отведе да обърнем поглед към въпроса  за произхода на живота от един реалистичен, практически и личен ъгъл. Например обсъдихме емоционалното влияние, което вярванията оказват върху щастието на личността. Хората са създания със силни емоции. Водят се войни, градят се империи, създава се култура и дори човешката раса се плоди повече по емоция, отколкото поради някакъв друг елемент. Такива емоции като любовта, страха, омразата и гнева са изключително сложни чувства, които включват умствените и физическите качества на човека. От момента, в който се раждаме, до момента на смъртта ние сме или жертви, или облагодетелстваните лица на собствените си емоции.

            Аз смятам, че емоционалният фактор е една от причините ,поради които еволюционистите отхвърлят креационизма. Те твърдят ,че хората, които не са достатъчно зрели, трябва да се подпрат на едно вярване в някакво по-висше същество за източник на сигурност. Така те казват, че само силните могат да бъдат еволюционисти, докато слабите креационисти.

            Но аз вярвам твърдо, че креационистичната гледна точка не ограбва в никакъв случай човека. Извлича ли еволюционистът от живота повече отколкото мене? Животът по-безсмислен ли е за мен? Има ли съществуването на еволюциониста цел по-голяма от моята? Прави ли ме приемането на еволюционната теория по-щастлив, по-любящ и обичлив човек? Ако стана еволюционист, дали щях да имам по-голяма или по-малка сигурност? Какви са моите преимущества като креационист? Това със сигурност са едни хубави въпроси.

Тъй като никога не съм бил еволюционист, признавам, че не мога напълно да разбера чувствата или гледната точка на еволюциониста. Но добре познавам хора, които са станали от еволюционисти креационисти, като се посвещават непредубедено в полза на креационистичния начин на живот. Приемането на духовния доклад за Сътворението ни води до една крайно възвишена и утешителна мисъл. Ние сме създания, направени по Божия образ. Той е нашият Баща, а ние сме Негови деца. Едно мощно влияние се оказва на умовете ни, когато повярваме в това схващане.

            Откъде произлиза принципът на любовта? Не е възможно той просто да се е развил! Нещо повече, той е един съвсем ненужен елемент в еволюционната теория. По какъв начин любовта може да се включи в процеса на обширната вечност на времето?"

Дж. Р.  Спанглер