2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
“Не преминавай тази линия и всичко ще е ОК”, казва релативистът. “Запази мнението си за себе си и с теб ще се разбираме.” Но дали самият релативист спазва това, което изисква от теб?
Ние живеем с убеждението, че обективната истина съществува, стига да можем да я открием. Събираме доказателства, претегляме всички факти за и против, вземаме трудни решения. Накрая достигаме до почти цялата истина. Можем да изказваме истинни твърдения, които описват с доста голяма точност начина, по който са се случили събитията. (Или, ако разполагаме с правилните доказателства, можем да определим истината относно това дали сме купили кола или лимон, дали важните решения в живота ни са били правилни или не, или дали Бог съществува.) Ние вярваме, че ако можехме да изпратим хеликоптер над всяко кръстовище и да сложим камера във всяка кола, за да виждаме кога шофьорът се бръсне, говори по телефона или увеличава звука на радиото, тогава бихме били в състояние да откриваме истината за катастрофите.
Истината е повече от нашия субективен разказ за една катастрофа. Тя съществува обективно и има универсално приложение.
Истината е истина – дори когато никой не я знае.
Истината е истина – дори когато никой не го признава.
Истината е истина – дори когато никой не е съгласен с нея.
Истината е истина – дори когато никой не я следва.
Истината е истина – дори когато никой освен Бога не я разбира напълно.
Нека вземем релативиста. За него никакъв ‘факт’ никъде и никога не е истинен. Той твърди, че тъй като гледната точка на всеки човек е различна, ние не можем да знаем какво всъщност се е случило по време на една катастрофа. Всъщност, крайният релативист казва, че тъй като понятието ‘истина’е прекалено разтегливо, ние дори не можем да сме сигурни, че катастрофата всъщност се е случила.
И така, някои хора, които се наричат ‘релативисти’ биха отговорили на въпроса на Пилат “Какво е истина?” като кажат, че всеки за себе си решава какво е истината. Исус обаче, твърди че той е истината за всички хора.
Какво би могъл да каже един мислещ човек в отговор?
- Aко моите убеждения са истина само за мене, тогава защо твоите убеждения да не са истина само за теб?
- Ти казваш, че никое убеждение не е истина за всички, но искаш всички да вярват в онова, което казваш.
- Ти изказваш универсални твърдения, че релативизмът е истина, а абсолютизмът лъжа. Не можеш да твърдиш едновременно, че ‘няма универсална истина’ и че ‘моето гледище е универсално истинно.’ Релативизмът съдържа вътрешно противоречие. Той твърди, че има една позиция, която е истинна – релативизмът!
- Ти прилагаш твоето гледище към всички с изключение на себе си. Очакваш другите да ти повярват (‘грешката на себеизключване’).
Предизвикателството към църквата е да демонстрира, че нещата стоят по друг начин.
Някои бивши християнски мислители спряха да изтъкват уникалността на Христос и вместо това прегърнаха идеята на плурализма. Никой не може да отрече социалния плурализъм и съвместното съществуване на религии в описателен смисъл. Но тези мислители се пренасочват и прегръщат идеята за един метафизичен плурализъм, според който се приема, че всички религии водят еднакво до Бога (или до върховното божество) и че нито една отделна религия не може да си приписва последната дума спрямо истината. По този начин обаче те не осъзнават, че започват да проповядват хиндуистката философия веданта. А именно: „Исус е един от многото начини за достигане до върховната божествена реалност, едно превъплъщение сред многото възможни проявления на божественото.“
Това отделяне на духовността от която и да е религия пасва добре на нашата постмодерна култура. Християните намират причина за безпокойство най-вече в деструктивния аспект на това явление – недоверието спрямо абсолютната истина, отхвърлянето на общовалидни истории, които дават смисъл на живота, превръщането на истината в нещо относително. Всички тези неща засягат изключително много църквата в опитите й да представлява цялото Евангелие и да го разпространява по целия свят.
Постмодернистите твърдят, че ние нямаме достъп до абсолютната общовалидна истина, разполагаме само с истини, истории, създадени вътре в самите ни общества, без те да имат външна достоверност.
Ето защо постмодерните плуралисти се отнасят скептично към религиозни авторитети и официални изказвания. За тях твърдението, че Исус е въплъщение на Истината, може да се тълкува като предлог за колониален империализъм, културен шовинизъм или религиозна нетърпимост.
За да се избегне допълнителното поляризиране на нашия фрагментарен свят, се настоява, че трябва да възприемем един плуралистичен подход към религиите и една позиция на разглеждане на истината като нещо относително.
Как да отговорим на тези критики и твърдения? Как в такъв случай да се застъпим за истината на Евангелието?
следва...
Два извора пишат за хуни и българи в Хал...
С тази книга ПРОМЕНИХ СВЕТА !!!
2. Пътешествие в света на свръхестественото - 2
3. Безсмъртието на душата?
4. Еволюцията
5. Неогностическа подмяна на християнството
6. Защо съм креационист
7. Защо съм креационист - 2, Любящият проектант
8. Бог красив ли е?
9. Исус - единственият път?
10. Наистина ли Библията е Божието Слово?
11. Алтернативната духовност
12. Особености на алтернативната духовност
13. Християнско списание за жената.
14. Релативизъм
15. Релативизъм - 2
16. Истината за бъдещето за земята
17. Хубав християнско-философски сайт
18. Променим ли е моралният закон на Бога?