ТАЙНА НА ВСИЧКИ ТАЙНИ!

 

     Бог стана човек в личността на мъжа Исус Христос. “Историята изобилства с мъже, които са били богове, но само един Бог стана човек”. 

Причината за това е може би по-чудна, отколкото самият факт. 

“Но виждаме Исус, който е бил направен малко по-долен от ангелите, поради претърпяването на смартта, за да вкуси  смърт с Божията благодат за всеки човек....И тъй като децата са същества от общата плът и кръв, то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има власт над смъртта, сиреч дявола” (Евр. 2:9,14).

     Създателят стана създаден, така Той можа да опита смърт за всеки член на падналия род.

   Но точно тук откриваме нова тайна. Какво да кажем за възкресението Му? Ако Христос наистина преживя пълната заплата на греха, защо не е задържан в жестоката хватка на онази вечна нощ? Не доказва ли Неговото възкресение, че по някакъв начин Той заобиколи пълната мярка на нашето законно наследство?

     Отговорът, даден в Писанието е огромен в своите естествени последици. Той е просто това:
В смъртта на Христос, беше унищожена самата смърт.

   Неговото възкресение стана, не чрез своеволен, деспотичен авторитет, но чрез действително спечелена победа над смъртта, тъй като Той й се подчини.  След възкресението Си исус заяви: “Станах мъртъв и ето живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада”(Откр. 1:18).

 “Чрез смърт” Той осигури унищожаването  на този, “който имаше силата над смъртта, това е дявола” (Евр.!:14). Той “унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието” (2 Тим.1:10).

    Имаше нещо в смъртта на Спасителя, което напълно триумфираше над “силата на смъртта”. Но какво беше то? Как и чрез коя сила Той възкръсна за живот?

    За да разберем победата над смъртта, постигната на кръста, първо трябва да разберем, че има два противоположни принципа, действащи понастоящем в универса:

1 “законът на духа на живота в Исус Христос”
2. “законът на греха и смъртта” (Римл. 8:2).

В Христос ние се срещаме с действието на закона на живота. Грехът, от друга страна, е определен закон, който причинява смърт.

    За да направи значението по-ясно, Павел  обяснява:

“Копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на духа значи живот и мир” (Римл. 8:6).

    Тук Павел говори за два различни вида ум, водещи до две напълно противоположни съдби. Единият начин на мислене и чустване ражда смърт; другият ражда живот.Тогава апостолът ни помага да разберем защо това е така: “Защото плътския ум е враг на Бога, защото не се подчинява на Божия закон, нито пък може....но Духът е живот поради правдата” (Римл. 8:7,10). или както Соломон го казва: “Който е утвърден в правдата,  ще стигне живот; а който се стреми към злото, съдейства за своята смърт” (Пр. 11:19)
    Плътският ум тук е дефиниран като враг на Бога и Неговия закон.

Грехът е състояние на ума, което се характеризира с бунт срещу принципа на живота, който е представен в Божия характер и изразен в Неговия закон.

     Духовният ум, от друга страна, е умствено и емоционално състояние, които се отличават с хармония с Божия характер и закон?
     Тогава кой е принципът на живота, съдържащ се в Божия закон? И кой е принципът на смъртта, представен в греха?

    Бог управлява универса чрез определени принципи и  всички те са продължение на един основен закон. Той действа чрез едноначалието на любовта. Той не изтръгва идеята от случайно хрумване, като че ли можеше да съществува друго основание, върху което да гради. Напротив! Любовта беше единствената Му възможност, защото любовта е Неговата истинска природа. “Бог е любов” (1Йоан 4:8).Чрез добродетелта на Своята любов Бог сътвори живот и само чрез силата на Своята любов Той поддържа живота. Божията любов е пулсиращата енергия на живота.
   
   Любовта може да се дефинира като поставяне центъра другаде.; това значи, по-скоро да живееш за другите, отколкото за себе си. Ако трябваше да се определи любовта по-подробно, тя щеше да звучи като десетте Божии Заповеди.

 

Ето как да обичаме Бога:

 

1.      Да нямаш други богове освен Мен.

2.      Не се покланяй на идоли.

3.      Не вземай Неговото име напразно.

4.      Помни да Му служиш в седмия ден като велико признание на факта, че Той те сътвори и спаси, единствено чрез Своята сила.

  Ето как да обичаш другите:

 5.      Почитай родителите си.

6.      Не убивай.

7.      Не прелюбодействай.

8.      Не кради.

9.      Не лъжи.

10.  Не завиждай на другите за това, което имат и не пожелавай това, което им принадлежи (виж Изх. 20).

 

    Божият закон не е списък от тиранични правила, съчинени от капризна прищявка на авторитет, който иска всичко да става по Неговия начин. Това е просто единствения начин да се живее в хармония с любовта, а да се живее в любов е единственият начин да се продължи животът във вечността.

    Грехът не е само друг начин за действие, който случайно е обратен на Божието мнение. “Грехът е престъпване на закона” (1 Йоан 3:4). Грехът е насилие срещу животоподдържащия принцип на любовта, изяснена в Божия закон.
Тогава всеки грях е в основата си себелюбие.

    Бог има закон, защото, в действителност, има правилен и грешен начин на вършене на нещата. Правилният начин е правилен затова, защото поддържа живота. Неправилният начин е грешен, защото разрушава живота. Няма  никакъв деспотичен елемент в Божия характер. Нещата са такива, каквито са, защото са естествено такива и трябва да бъдат такива, за да разцъфтява живота.

   Не се страхувайте, че Бог казва: “Ако съгрешиш ще те убия; но ако вършиш нещата по Моя начин, ще ти позволя да живееш”. По-добре Го чуй да казва истинската реалност на нещата: “Ако следваш греха, той ще те унищожи; но ако се обърнеш към Мен и прегърнеш Моята любов, тя ще те възстанови и поддържа през цялата вечност”.

 Божий закон = любов = живот,

 Грях = себелюбие = смърт.

    За да се създаде универс, в който животът се поддържа, в структурата на живота бяха вградени определени, конкретни принципи. Божият закон, който е Божията любов изразена с практични термини, е крайно необходим за универса, за да поддържа вечния живот. Това определя истинската природа на живота и условията, при които животът ще продължи. Бог устрои творението да действа в хармония с Неговата любов. Животът, който имаме е продукт на Неговата любов. “Бог е любов и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог в него” (1 Йоан 4:16). Каквото е горивото за мотора, каквото е кислорода за огъня, каквото е електричеството за лампата, каквото е слънчевата светлина за растенията, това е Божията любов за живота.

      Божията любов е психологичното и емоционално гориво за нашето съществуване. Смъртта е неминуема в отсъствието на съществената, даваща енергия сила. Истинският дизайн на вътрешното ни духовно същество ни прави напълно зависими от любовта. Трябва да видим и повярваме Божията любов към нас; и ние трябва, на свой ред, да излеем тази любов към Него и към всички други, за да преживеят здравето на вечния живот.

 Грехът е пълна противоположност на Божията любов. Тъй като любовта поставя в центъра другия, грехът поставя аза в центъра. Както любовта е живот, така грехът е смърт.

 “Грехът, когато се извърши, ражда смърт” (Яков 1:15).

“Душата, която е съгрешила , ще умре” (Ез. 18:4).

“Заплатата на [платена чрез] греха е смърт” (Римл. 6:23).

“Жилото на смъртта е греха” (1 Кор. 15:56).

“Който съгрешава срещу Мен, онеправдава своята душа; всички, които Ме мразят, обичат смъртта” (Пр. 3:36).

       Грехът не само смущава Бога, той също вреди на душата на грешника. Всички, които мразят Бога, обичат смъртта. Те действат съобразно принципа, който разрушава живота, независимо дали осъзнават факта или не.

   Във всеки грях има самоубийствен елемент. Всеки грях е разрушително дело срещу себе си, така както и бунт срещу Създателя. По естество грехът е повелител на смъртта. В какъв смисъл? В смисъл, че грехът е психологично объркване, което детронира любовта и издига себелюбието. Чрез греха душата е ограбена от любовта като съществен принцип на живота и е държана в плен на илюзиите, които съществуващи за себе си, ще пазят себе си. В действителност, себецентрирането е рецепта за самоунищожение. Несебелюбивата любов, от друга страна, е веществото, от което е съставен животът. Чрез истинската си природа, любовта е катализатор на живот.

     След всичко, което казахме дотук, вече сме готови да съзерцаваме възкресението на Христос. Отново питаме: Как Спасителят можа наистина да влезе в лапите на смъртта и въпреки това отново да се върне в пълнотата на вечния живот?

     Според Павел, законът на живота и законът на греха и смъртта водеха своя явен  конфликт в лицето на Исус Христос (виж Римл. 8:2). Като взе върху себе Си нашата “грешна плът”, заявява апостолът по-нататък, Исус живя и умря от смърт, която “осъди греха в плътта” (Римл. 8:3). Това ще рече, той живя безгрешен живот, непокварен от себелюбие в истинското човешко естество, в което принципа на греха е управлявал винаги. Грехът никога не Го притежаваше. Чрез добродетелта на Своята неотслабваща любов към грешниците и Своето постоянно доверие в Бога, Христос неутрализира силата на греха в нашата същинска човешка природа. Възкресението Му е доказателство за тази победа.

    Писанието заявява: “Бог Го възкреси от мъртвите, освободи Го от агонията на смъртта, защото беше невъзможно смъртта да Го задържи” (Деян. 2:24,  NIV).

 

Защо беше невъзможно смъртта да Го задържи?

 

    Точно, защото грехът, който е силата на смъртта, никога не Го сграбчи. Отец не възкреси Христос чрез деспотична тайна спогодба, но чрез справедлива победа. Невъзможно беше за смъртта да Го задържи, защото Той не сграбчи собствения Си живот, за да се съпротиви на смъртта. Подтикнат от силата на несебичната любов, Той положи Своя живот за спасението на света.

     “Аз давам живота Си”, обяснява Той, “за да мога да го взема огново. Никой не Ми го отнема, но аз от себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема” (Йоан 10:17,18).

     Отричайки се от себе Си за доброто на другите, Той триумфираше над същинския принцип на греха и по този начин занули неговата сила, за да не Го унищожи.

Фактът, че никой не взе живота Му насила доказва, че Той го даде доброволно, от любов. Ако хората бяха отнели живота Му, против волята Му, съпротивата на собствената Му воля би доказала , че е неспособен да обича другите, каквото и да Му коства това. Грехът щеше да тържествува над любовта. Но тъй като Той се подчини на пълно самоотричане, любовта остана доминираща сила в Неговото сърце. Думите: “Давам живота Си, за да мога да го взема отново”, установяват жизненоважна връзка между Неговата доброволна жертва и Неговото победоносно възкресение. Защото, ако грехът е силата на смъртта и същността на греха е себичността, тогава следва, че несебичната любов на Христос, поддържана дори и в смъртта, е силата, чрез която Той победи закона на греха и смъртта.

     Злостната сатанинска цел беше да попречи  на Христовата любов към падналото човечество и да прекърши Неговото доверие в Бога. Осъждането на нашите грехове върху Него, чуството за отделяне от Бога, малтретирането и жестокостта изсипани върху Него от онези, които дойде да спаси – всичко беше пресметнато така, че да изтръгне любовта от Неговото сърце и да Го принуди да сложи себе Си в центъра. “Още и началниците....Го ругаеха, казвайки, спаси други, нека да спаси и себе Си, ако Той е Христос, избраният от Бога....И войниците Му се подиграваха....казвайки....избави себе Си....И един от обесените злодейци , които бяха разпънати с Него, Го хулеше, казвайки, Ако Ти си Христос, спаси себе Си и нас"”(Лука 23:35-39).

 Спаси Себе Си! Спаси Себе Си! Спаси Себе Си!

     Всичко в събитията на кръста притискаше Божия Син в посока на самосъхранение. Ядрото на същността на Божия характер беше под обсада.

     Докато бе укоряван от грозотата на нашата себична омраза, ще продължи ли Христос да ни обича със себеотрицание? Когато се срещна с мрака на пълното отделяне от Своя Отец, ще продължи ли да ни поставя на първо място? Когато Спасителят висеше на дървото в душевна мъка, презрян от човеците и очевидно забравен от Бога, любовта и себичността стояха лице в лице в ожесточена битка. В Христос принципа на греха, равнозначен на смърт мереше сили срещу закона на любовта, равностоен на живот и любовта спечели победата.

Голгота записа доклад за цялата вечност, доказвайки реалността, че Бог е по същество, безкрайно несебелюбив.

Цялото интелигентно поклонение и всичката истинска лоялност са завинаги Негови чрез достойнството на кръста.

И всеки бунт срещу този Бог е доказано напразен и несправедлив.

    Обмисляйки  значението на кръста, Исус каза на учениците си: “Който обича живота си го изгубва; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.....За това дойдох на тоя час.....Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. И когато бъда издигнат от земята [на кръста], ще привлека всички към Себе Си” (Йоан 12:25,27,31,32).

     Смъртта и възкресението на Христос представляват погребален звън за царството на Сатана. Голгота разоръжи дявола, осигурявайки гибелта на всеки, който притежава силата на смъртта. Всички интелигентни  същества в универса са привлечени от Божия Син в определено задължение на верност към себеотрицателната любов, изявена в Неговия живот и смърт.

В Христос е показана истинската наука за живота. “Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиши” (Лука 14:11).

Пътят нагоре е надолу и пътят надолу е нагоре. Да живееш за себе си значи да разрушиш отношенията си с всички други и да загубиш доверието им.

Да живееш за другите е пътят на живота.

Чрез очевидно поражение, Христос победи. Всички, които виждат ясно, са привлечени от Него, докато Сатана е изхвърлен.

  Триумфът на кръста е триумф на любовта. Излизайки от гроба, Христос спечели войната срещу греха и смъртта.И Неговата победа е наша. Планирай вечен живот, ако планираш да живееш в Неговата любов.

Тай Гибсън

Светлина, Любов и Живот на всички!

Слава на Бог в небесата!
Мир и любов между човеците!

Честито Възкресение Христово!

Честит празник, Маджик!
Нека Божиите благословения да бъдат с теб!

Бог да е с теб, мила Клео! Нека мирът Му, мъдростта Му и силата Му те придружават!

ВЕЛИКДЕН
Кротко се усмихна пролетта
и надникна тихо в долината.
Почна да пилей безброй цветя
по ливадите, насред тревата.

Заиграха топли ветрове
в сливите, разцъфнали набързо.
А от белоснежни върхове
спуснаха се с песен шумни бързеи.

Забръмчаха хиляди пчели
блага вест от цвят на цвят понесли.
Грейнали, отсрещните скали
сякаш се усмихваха по-весели.

Литнаха с копринени крилца
из простора пъстри пеперуди.
От селата и града деца
припнаха в полето като луди.

Празникът бе вече близо, тук.
И когато с чудната си песен
славейчето долетя от юг
всички поздрави с “Христос воскресе!”

Толкова се зарадвах да прочета това красиво стихотворение!