Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2011 06:46 - Християнство и прераждане?
Автор: morningstar1 Категория: Други   
Прочетен: 1333 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 27.05.2011 06:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Възможно ли е християнството и теорията за прераждането да се допълват едно друго или това се две напълно несъвместими неща?

Да разгледаме първо теорията за прераждането.

„В окултен и метафизичен план под карма трябва да се разбира дословно причини и следствия и по-точно, онези причини и следствия, които са породени от собствените ни мисли и действия. Смисълът на кармата се изразява с думите: Ние създаваме своя живот. Ние сме изцяло отговорни за всичко станало в нашия живот. Нищо не се току-така, ние сме тези, които карат нещата да се случват.
Тук стигаме и до прераждането. То е цикълът от животи , необходим за осъществяването, корекциите и освобождаването от кармичните зависимости. Кармичните свързаности и обвързаности – това са нерешените ситуации и отношения, които пренасяме от живот в живот, докато не намерим решението им.
Вярата в реинкарнацията произлиза от източните нации - Хиндуизма, Будизма. Тази концепция обаче има много различни и размити вариации. Според Буда, целта не е прераждането, но понеже хората не достигат до истинското пробуждане на дух, те трябва да се прераждат докато не го достигнат. След това те отиват в Духовния свят.
Източните религии казват: човекът е дух, материалното тяло е негов затвор. Човекът, тоест неговият дух, ще странства от тяло в тяло, докато се усъвършенства така, че се освободи от материята и престане да се преражда. Тогава духът ще се върне в изначално блажено състояние, но не като личност, а един вид слят, разтворен с божественото. С други думи, животът за човека на тази земя е наказание. Многобройните прераждания на душата в човешки или животински тела или растения са свързани помежду си чрез кармата. Тя предопределя развитието на живота при всяко прераждане въз основа на постигнатото от човека при предишния му живот.”


Вярата в прераждането в същност изразява нещо много дълбоко заложено в човека – а именно желанието му за вечен живот. Бог създаде човека с намерението да му дари вечен живот. Бог, като източник на Живота има правото и властта да го даде с любов на всяко едно негово творение. Смъртта не може да съществува в присъствието на Животодателя, в безгрешната Вселена на Бог тя просто няма място.

Но едно събитие даде началото на нейното проявление – човекът реши да не доверява и служи повече на Съдателя си, понеже той беше надарен със свободна воля и можеше да я приложи както си пожелае. Така смъртта за първи път влезе в историята на вселената. Но човека все още беше божие дете, негово любимо творение. Бог не можеше да понесе мисълта да загуби за винаги децата си, Той промисли съвършен начин да възстанови правото на човечеството отново да получи това, което му беше дадено при сътворението – вечен живот. Да, смъртта не е естествено проявление в нашия живот, макар, че тя в момента изглежда точно такава. Хората се раждат и умират и така е от векове. Но Словото ни позволява да познаем истината. Там Бог ни показва един съвършен изкупителен план. Показано ни е първоначалния божи замисъл на един съвършен, безгрешен и вечен живот в общение с нашия небесен Баща. И Бог се постара и даде максимума от себе си, за да ни възстанови в това първоначално състояние. Заради греха, естеството на човека се промени. Той вече нямаше естествената склонност към вършене на добро, нито пък с сърцето му се пораждаше желание да търси Твореца си. Зората на човечеството започна с братоубийство. Всяко следващо поколение затвърждаваше пътят на отдалечаване от Бог и в резултат задълбочаващо се морално падение и израждане на човешката раса.
Зад появата на идеята за прераждане стои човешкия копнеж по възстановяване на изгубеното безсмъртие. Но Словото също говори за възстановяване на безсмъртието на човека. Къде е тогава разликата? На кое да се доверим? Прераждането в същност приема, че практически човек е безсмъртен, тялото му умира, но духът му продължава да живее. Тук даже не е необходим и Бог от когото да очакваме безсмъртие, понеже Духа човешки е безсмъртен. Усъвършенстването на човека тук също е поверено в неговите собствени ръце. И някога в бъдещето след безброй прераждания ще се достигне степента на съвършенство, което ще доведе от откъсване от колелото на преражданията и Духът човешки ще се слее с божественото. Всичко това звучи като хубава приказка, най –малкото понеже дава надежда за отвъдното.

Но разгледано в светлината на Словото всеки непредубеден може да види в същност колко богопротивно е това учение.

1.То води далеч от Бог. Какво е бог за вярващия в кармата и прераждането? В повечето случай той се асоциира с безлична сила, нямаща пряка намеса в живота на човека. Наричан е още мъдрост, свръхпознание, любов или океан на безкрайното съзнание.( странно, как би могло да бъде това, след като обикновено се отрича, че Бог е личност) Обикновено вярващите в прераждането и кармата не признават един личностен Бог, такъв какъвто ни е разкрит в Словото. Библията обаче описва един Бог, Творец на всичко живо и неживо, Баща на всяко създание, грижовен родител , бдящ отблизо бърху децата си. Това е Създателят, който е отговорен за това, че сме се родили, че живеем, дишаме.

2.Човек разчита на себе си за достигане на съвършенство и духовно израстване. Вярващите в прераждането считат всеки живот от цикъла, за време в което те трябва да се самоусъвършенстват, да се опитват да живеят добър живот, да проявяват любов, за да си осигурят в последствие по-добро прераждане и освобождение от кармичните обвързаности. Те обикновено не признават човешкото си естество за паднало и омърсено. Точно обратното. Резултатът от множеството прераждания би трябвало да извисява и обогатява човека все повече и повече, достигайки до нови духовни дълбини. Тук се намесва и идята за самоусъвършенстване и обръщане на особено внимание на личното Аз. Често се говори за изследване и изучаване на себе си, търсене на богатства, заложби и добри неща в собственото сърце. Идеята , че всеки носи божествена частица в себе си, носи особена тръпка и поражда стаена гордост за божественост.

Какво казва Словото по въпроса за човешкото естество, духовното израстване и развитие. Както казах още в началото Бог създаде човека съвършен , като му даде Дарът на вечният живот. Но никъде в Словото не се казва, че човекът притежава естествено безсмъртие. Естествено безсмъртие притежава само едно единствено същество в цялата вселена – Първия и последния, Алфа и Омега, Животодателя, Твореца. Всички сътворени от Него същества притежават само условно безсмъртие. Само докато сътворените същества са свързани с Животодателя, те могат да получават дарът на вечния живот.
Всеки, който прерязва нишката свързваща го с източника на живот е естествено обречен на смърт. Само тези, които избират да стоят под живителните лъчи на слънцето на правдата, могат да черпят с пълни шепи от дарът на вечният живот. Но какво да направим ние за да получим този дар?

След грехопадението човек се отдели от източника на живота. Естествената последица на от този акт, беше навлизането на смъртта. Отделянето от Бог имаше за последица и пълно духовно и морално падение на човека. Той вече нямаше склонноста да търси лицето и присъствието на Твореца си, нито да се подчинява на волята му.

Еремия 17:9

Сърцето е измамливо повече от всичко
и е страшно болно; кой може да го познае?

Марко 7

21. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,
22. прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.
23. Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.



Нека се опитаме да дадем и определение за грях. Грехът е преди всичко отделяне от Бог, желание за независимост от Него, а убииствата, кражбите , лъжите, прелюбодействата и прочие са само последици на това. Първия грях във вселената не беше убииство, не беше и лъжа. Първия грях се изразяваше в желание за отделяне от Животодателя, следвано от себелюбие, гордост и амбиция за власт.

Бог обаче беше промислил план за възстановяването на човека, отново в съвършенство и слава. И ако греха е ни е отделил от Бог, то най-важната ни цел би била да възстановим тази разрушена връзка.
Нашия Баща е направил неимоверно много в тази насока. Казано ни е, че Той пръв потърси човека. Той дойде в човешко естество за да хвърли мост през пропастта, която ни разделя. Той даде рецептата и за нашето възстановяване. Тук именно си проличават и големите разлики между рецептата за възстановяване дадена ни от Бог и рецептата за възстановяване дадена ни от човеците.

3. Вярата в прераждането обезмисля Христовите обещания за Възкресение. В светлината на прераждането, Възкресението губи своето уникално съдържание, като абсолютна и окончателна победа над смъртта и като наградата, която Бог е обещал на верните Му.


Каква е рецептата за възстановяване от Бог:

1.Първият важен момент е да признаем грешното си и паднало естество. Много труден момент бих казала. Милиони хора се препъват в това, отричайки смъртоносната си болест, определящи себе си за здрави. Но Христос казва, че не здравите имат нужда от лекар, а болните. Само осъзнаващият се за болен, ще се замисли и за набавяне на подходящо лекарство. Не е ли много обезсърчително това признание или твърде унизяващо?? Признаването на нашата греховност е труден, но донасящ безкрайни благословения момент. Защо? Защото това е само началото. Това е първата крачка по пътя на нашето възстановяване. Без тази първа крачка, Бог не може да започне работата си по очистването на нашите сърца.

Защото очистването си извършва само и единствено от Този, който има силата да направи това. За никой, абсолютно за никой не е възможно да очисти сам сърцето си. Тук източните религии, а и всички останали, които проповядват спасение чрез собствени усилия и дела на самоусъвършенстване просто пропадат. Техните старания биха могли да се сравнят с даването на витамини и чайчета за лечението на раково болен човек. Никое човешко същество не притежава тази сила, да надделее по някакъв начин грешната си природа и да обнови изцяло сърцето си. Но идвайки при Бог и признавайки слабостта си, Той може да направи чудеса.

2 Коринтяни 12:9

...и Той ми каза: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И така, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.

Христос е готов да започне да работи веднага върху нас, стига ние да му позволим това. Това което ще последва е едно вълнуващо духовно пътешествие. Царят на вселената, Безкрайният, Всемогъщия, може да направи за нас повече от колкото си представяме или мислим. Само неговите ръце могат да започнат посепенно да извайват онова което сме изгубили, и да ни дадат това за което сме били създадени - да отразяваме славата и съвършения характер на нашия Баща. И както казах, няма друг способ на този свят, който да ни даде този духовен растеж – нито човешки учения и похвати, нито усилие на волята, нито медитация, прераждания или други духовни практики, освен този Който ни е създал. Бих могла да сравня сърцето на човека с един празен глинен съд. Когато се свържем с безкрайният Източник на всичко добро и свято, този съд започва постепенно да се пълни. Тогава и само тогава вече можем да твърдим, че в сърцето ни има божествен елемент. Но това става чрез моят осъзнат избор на приемане на Христа за единствен Спасител и Бог.

2.Какво да правим след като сме признали грехът си пред лицето на Бог?
Как да се накараме да раждаме духовни плодове?

Галатяни 5

22. А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност,
23. кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.

Един мой любим автор казваше:”Как лозата ражда плодове? Дали като се напъва и стиска с дървени зъби до почервеняване? Не. Лозата ражда грозде, защото е лоза, а не за да стане такава”
Плодът на духа е просто Дар. Плодът не се изработва. Той се получава в присъствието на Дарителя. И ако това е така, то нашата част е да сме често в негово присъствие, защото само там можем да получим тези дарове. А изучаването на характера на Дарителя пък е залог за вечен живот.

Йоан 17:3

А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.


Нашето възстановяване започва с признанието за грях ( живот отделен от Бог, и всичко следващо от това), давайки възможност на Бог постепенно да ни преобразява в негово подобие, дарявайки ни плодовете на Духа, за което е нужно да идваме всеки ден при него, изучавайки го, така стигаме и крайният резултат – получаваме отново вечен живот.


Това е Божият план за възстановяване на човешката раса. Той е готов да дари на всеки ново сърце, нов ум, духовно израстване и вечен живот на тези, които Го приемат.
Останалите религии, малко или много предлагат система за спасение чрез собствени усилия и дела. Едва ли има нещо по измамно и по по-пагубно.
Словото ни казва, че само Бог може да ни очисти и спаси. Толкова ли е трудно да Му се доверим да извърши това вместо нас? Толкова ли е трудно да разберем, че очистването, израстването и вечният живот са дарове, но които се получават само и единствено в присъствието на Дарителя? И че не можем изработи ни един духовен плод от само себе си, поради слабостта и естеството на грешната ни природа?
Важно е да се подчертае, че Бог не ни осъжда за това. Той познава нашето състояние, както знае и невъзможността сами да се излекуваме от смъртоносната болест наречена грях. За това ни е приготвил и лекарство, което дава даром на всеки, който го пожелае.

Вярата в прераждането практически отхвърля Бог, като необходимо условие за нашето очистване, израстване и получаване на вечен живот. Без Бог, човек си се обявява за самодостатъчен и достатъчно силен сам да изработи израстването си.
Прераждането обезмисля Христовата жертва на кръста. Но именно там , Той пое нашата смъртна присъда – защото заплатата на греха е смърт. И точно тук можем да видим,колко непримирим е Бог към греха, ако Той можеше да го извини по някакъв начин, то това не би коствало живота Му. Прераждането обезмисля и безбройните обещания на Христос за възкресение записани в Словото.
Никога , никъде Христос не е обещавал прераждане! Ако имаше такова, за какво се споменава възкресението въобще?? Но Той винаги и всякога е обещавал Възкресение на верните Нему.

1 Коринтяни 15

13. Ако няма възкресение на мъртвите, то и Христос не е бил възкресен;
14. и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.
15. При това ние се оказваме и лъжесвидетели на Бога, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, Когото Той не е възкресил, ако мъртвите не се възкресяват.
16. Защото ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен;
17. и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра; вие сте още в греховете си.
51. Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,
52. в един миг, докато трепне око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
53. Защото това, тленното, трябва да се облече в нетление и това, смъртното, да се облече в безсмъртие.


Аз се доверявам на неговите думи и на неговите обещания. В светлината на Словото човешките рецепти за безсмъртие са смешни и жалки. Човечеството се опитва да заобиколи Създателя си, измисляйки си басни и теории, които пасват на необновеното му сърце. Нищо ново в същност:

2 Тимотей 4:3

Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти

Човек иска безсмъртие без Бог, иска израстване без Бог, иска усъвършенстване без Бог, иска живот без Бог въобще.

Аз за себе си съм избрала да бъда с Бог и приемам истините, открити в Словото Му, отворила съл вратата на сърцето си, за да влезе и очисти нечистото, на Него се надявам за духовно израстване и възстановяване във вечен живот.


 

 
Следният текст е част от статията на архим. Серафим (Алексиев)

„Това лъжеучение има вид на нещо много привлекателно и много правдоподобно, но ако човек се задълбочи в същината му, ще открие в него хитро сплетена дяволска измама и тънко безбожие. С помощта на Всевишния ние ще се постараем да докажем това.
Най-напред за ония християни, които си позволяват да съвместяват християнството с учението за прераждането, трябва подчертано да изтъкнем, че това лъжеучение, идващо от езическа Индия, няма нищо общо с християнството!

Христос никъде нищо не е споменавал за превъплъщаване на душите. Ако доктрината за преражданията отговаряше на истината, Спасителят щеше да ни я разкрие достатъчно подробно, както ни е разкрил спасителното Си учение за покаянието като път за спасение (Мат. 4:17; Лука 13:3-5; 15:10-24).

Според Божественото благовестие, след смъртта се очаква не прераждане, а възкресение и съд Божий (Иоан.5:26-29; Мат.10:28 и др.).

И свв.Апостоли не споменават нищо за прераждане на душите, а за съд над тях (Евр. 9:27). В речта си пред ефеските презвитери св.Ап. Павел изрично подчертава, че през време на тригодишното си пребиваване сред тях той не пропуснал да им извести "всичката воля Божия" (Деян.20:27), което впрочем вършел навсякъде, където проповядвал. Но той никъде нищо не споменава за каквото и да е прераждане.
Както видяхме, Божественото Откровение ни учи, че има само два живота: първият временен, а вторият – вечен. Земният живот ни е даден, за да се подготвим в него за вечния. Пропуснем ли времето на тукашния единствен живот, ние сме загубени навеки! Затова словото Божие ни предупреждава:
"Търсете Господа, когато можете да Го намерите; призовавайте Го, когато е близо! Нечестивецът да остави пътя си и беззаконникът – помислите си и да се обърне към Господа, нашия Бог, – и Той ще го помилва, понеже е многомилостив" (Ис. 55:6-7).

Срещу тия думи на Писанието лъжеучението за прераждането лукаво ни нашепва: "Не бойте се! Не бързайте да се каете! Ако сега грешите, нищо още не е загубено. След смъртта си ще се превъплътите в ново тяло и тогава ще имате възможност да се поправяте. Сега си поживейте както ви е угодно! Пред вас лежи необозрима вечност, през която вие можете да се превъплъщавате безброй пъти! И все накрая ще стигнете до съвършенство!..."
Излъганите от лукавия християни се поддават на тези сатанински внушения, грешат, не се каят и след смъртта си се изправят не пред възможността за някакви нови превъплъщения, а пред Божия неумолим съд!

Св.Ап.Павел ни е открил това по най-недвусмислен начин, като пише под озарението на Св. Дух:
"На човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд" (Евр. 9:27).
Тук особено е важен изразът "един път" (арах - гр.). Великият Апостол употребява този израз, за да обозначи и подчертае с него не само еднократността на човешкия живот на земята, но и неповторимостта на Христовата Голготска жертва.

Теософи и окултисти искат да сближат своето лъжеучение с Христовото Евангелие, но те не доотчитат, че тяхната доктрина за превъплъщенията прави абсолютно излишна Голготската жертва на Христа! Щом човек може сам да изкупи греховете си, стига да има на разположение достатъчно много "животи", в такъв случай съвсем не му е нужен Христос. Отричането на Изкуплението пък обезсмисля християнството, защото Изкуплението е неговата ядка. Чрез злополучния си опит да омаловажи Христа и Неговото доброволно Голготско жертвоприношение теорията за преражданията издава демонично-богоборческата си същност. „



 Целият текст:

www.pravoslavieto.com/history/20/1912_arhim_Seraphim_Aleksiev/ima_li_prerazhdanija.htm







Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. magicktarot - Привет!:)
27.05.2011 08:08
Ще се върна по-късно да изчета текста.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: morningstar1
Категория: Други
Прочетен: 161125
Постинги: 78
Коментари: 156
Гласове: 602
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031