"Вкусете и вижте, че Господ е благ; блажен онзи човек, който уповава на Него"


Не всяко време е добро. Не всичко има щастлив край. Има моменти, в които ни изглежда не лесно, а трудно, не спечелено, а загубено, отминало безвъзвратно. Даваме най-доброто от себе си и пак не е достатъчно. Опитваме с всички сили и пак не се получава. Стараем се прилежно и нещата се объркват още повече, въпреки усилията ни.

Понякога това се случва дори и на най-добрите хора, на тези, който работят най-много и най-много заслужават почивка. В такива моменти изглежда, че всичко, което сме правили се е изпепелило.

Тези ситуации са трудни. Може да ни се иска да се откажем, да оставим всичко, да си тръгнем и просто да се опитаме да го преживеем. Премисляме всяко взето решение отново и отново, а въпросите „преливат“ в ума ни, обмисляме всяко действие, събитие и обстоятелство. Но така и не намираме причината, не можем да намерим смисъла. Развалено приятелство, затворена възможност, заслужена, но неполучена награда, очаквано, но неполучено повишение, несбъдната мечта – и така всичко ни се струва безнадеждно.

Бог ни дава друга възможност. Ако донесем несбъднатата мечта, обърканите планове, разбитото сърце, разочарованието и всичко останало, което ни тежи пред него, и Му се доверим – Той знае как да възстанови онова, което считаме за напълно загубено и загубило стойност.

Можеш да размениш най-лошото преживяване за нещо по-добро, което винаги си искал.

Бог казва: „Ще наредя за наскърбените в Сион, да им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух“   (Исая 61:3).

Идеята тук е размяна – великата размяна.

Даваме на Бог онова, което не сме искали и от което нямаме нужда, а Той ни дава онова, за което копнеем, и не е имало начин да го постигнем с наши усилия.

Разменяме всичко, което няма стойност, останките от вчерашна реалност, а Той ни дава красотата на новото начало. Полагаме пред Него с доверие нашата скръб и разочарование, а Той излива в нас мир и успокоява душата ни.

Даваме Му онова, което тежи в сърцето, а Той лекува наранените места в душата ни.

Само ако повярваме, че тази Размяна е възможна....
Всъщност това е всичко!
"Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен.." (Марко 16:16)