В текста четем: "Ключът към настоящото време от историята е да преминем отвъд осъждането и да допуснем наличието на възможността, че Светлината и Мракът са едно и също и, както Египетският Учител Тот казва, са различни само на вид, но част от една даже по-голяма сила. Проникнем ли се от тази идея, ние отваряме вратата към възможността да изпитаме състрадание. Ние се борим за възвръщането на Баланса. От този така желан Баланс липсва равната половинка Светлина, тъй като Земята е в плен на Тъмнината. Към това се стремим. Разумното Сърце и Христовото съзнание са пътят."


"Светлината и Мракът са едно и също."

Тази мисъл долита от далечният изток и щедро се лее от устите на гурута и претендира да е есенцията на индо-фолософията.
Същата мисъл е залегнала и в Ню Ейдж вълната, която в момента залива света. Това е новата модерна алтернативна духовност - лека за преглъщане, мамеща с красиви думи и обещания за светло бъдеще и възход на човешката раса.
Добро и зло не съществъват, казват индо-гурутата - това  са само двете страни на една монета, допълват се, не могат едно без друго. Ако посмеем да ги разделим - мигом се превръщаме в ретроградни дуалисти, притежаващи нисша духовност и незрялост.

И така, истина ли е, че Светлината и Мракът са едно? Че доброто и злото са едно?
Злото само липса на добро ли е? И Мрака само липса на светлина ли е?

Когато спрем да слушаме човешките измишления и се обърнем към мъдростта на Бог, картината става коренно различна.
Да, има някои на този свят, които се е произнесъл с целият си авторитет относно Светлината и Тъмнината,  доброто и злото.
И драмата е, че мнението на Бога е в пълна противоположност на мнението на човешките фолософи, мислители и гурута.


Исая 5:20 Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло;
Които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина;
Които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!


Човек ли е този, който дефинира доброто и злото? НЕ!

Това не са просто дефиниции, рожби на човешкият мозък - както се опитват да ни убедят нюейдж философите.
Бог и само Бог е онзи, който нарича нещата с истинските им имена и дава формулировката на това що е добро и що е зло. Човека има право да приеме божието мнение или да го отхвърли.
Отхвърлянето на божествена истина по въпроса води до следните нелепи твърдения:

"Истинската духовна алхимия довежда до „трета енергия” – нов вид съзнание, което посредством енергията на любовта и разбирането обгръща в себе си и двете полярности. Истинската цел на вашето пътуване не е Светлината да победи Тъмнината, но да успеете да се издигнете над тези противоположности и да създадете нов вид съзнание, което може да поддържа в единство присъствието и на двете: Светлина и Тъмнина.?"

Кой е този, който смее да твъри това?Обикновено човешко същество, грешно  и подвластно  на слабостите си, отхвърлящо живия Бог, има смелостта да въздига собствената си мъдрост над Божията и да омаловажава и подценява думите на Онзи, Който е създал Вселената??
В кого ще положим доверието си? На истинският Бог ли, или на княза на този свят, който се опитва да унищожи всичко що иде от Вечната Светлина??

На това писание подхожда този хубав библейски стих:

1 Коринтяни 3:19 Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им";

В действителност именно Княза на този свят е автора на въпросната мисъл :" Светлината и Мрака са едно".  А човеците само повтарят като ехо лъжата на най-големия измамник във вселената.

Какво по-добре за него от това да се размие границата между доброто и злото, между тъмнината и светлината? Какво по-добро от това да внуши на хората, че зло не съществува, но е само дело на нашето съзнание?

Божието слово разкрива една друга действителност. На реално съществуващо Добро и Зло, на ясно и непреодолимо противоречие между Светлина и Тъмнина. Границите са определени, няма сливане, няма размиване. Който приема тези божествена истина бива набеден за желаещ или обичащ разделението и конфронтацията.

Какво казва Бог за себе си:

Йоан 8:12 Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм Светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.


Йоан 14:30 Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на [този] свят. Той няма нищо в Мене ( в Бог);

Йоан 3:19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.


Истинската Светлина е Бог. Нещо повече - Той заявява, че тъмнината няма място в Него. Тук моделът "Светлината и Мрака са едно", се разбива на парчета.  Самият Всемогъщ Бог, Създателя на Вселената заявява, че: не, светлината и мрака не са едно и също нещо, нито са двете страни на една монета, нито е някаква необходимост за Бога, който уж щял да изяви Доброто по-добре, ако съществува и злото.

" Египетският Учител Тот казва, са различни само на вид ( светлината и мрака), но част от една даже по-голяма сила."

Уви, египетския учител Тот е роб на страшна заблуда.
Коя е тази по-голяма сила...която обединява в себе си Светлина и Мрак, добро и зло?
За негово съжаление няма по-велика сила от Истинския Бог.
А Той, Истинският БОГ казва за себе си, че е абсолютната Светлина, без петъце от мрак и зло.
Всемогъщия свидетелства за Себе си, и свидетелството Му се различава от онова, което казват човешките мъдреци. Ще Му се доверим ли?

Казват, че злото е нееволюирало добро. Че Светлината е просто липса на Мрак. Но Бог отхвърля и тази версия.

Защото злото е съзнателно. То може да избере да бъде зло дори и в присъствието на самото Добро. Тъмнината може да реши да си остане тъмнина, дори да е огряна от Истинската Светлина.

Йоан 1:5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

Бог дава шанс на злото да се промени...но само ако то желае. Божествената Светлина не се налага над никого, всеки е свободен да избере на кого да служи.
И истината е, че много хора ще изберат Мрака. Макар и Светлината да ги огрява и призовава към Живот, те пак ще решат, че тяхната Тъмнина е за предпочитане.

Йоан 3:19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.

Заключение:

Когато Бог твореше Вселената, Той я правеше по свой образ и подобие - тя съдържаше в себе си само Добро. При все това, Бог не беше отмахнал възможността, някое от неговите съвършени творения за избере Тъмнината.
Свободната воля вложена в творенията на Бог даваше възможността за избор.
Странното е, че дори и в присъствието на Абсолютната Светлина и познавайки нейната сладост и великолепие,  децата на Бога могат да решат да се отделят от нея и да изберат Мрака за своя съдба.
Да, Злото и Тъмнината са нещо странно и неестествено явление във съвършената вселена на Бог.  Те са тумор, болест, те са всичко онова, което Бог не е, понеже те противоречат на святостта и характера Му.

Бог в милостта си предлага лек и пълно изцеление от Злото и Мрака. Но за да можем да приемем дара на изцелението е нужно едно - да признаем колко сме болни.
Да кажем - да, има зло! И то живее в сърцето ми!
Нашето признание за болестта ни ще отвори всички врати и ще отключи всички възможностти пред Бог.  Той не може да даде Лекарство на онези, които отричат болестта си...които отричат греха...които отричат злото...и мрака.

Признанието за зло в сърцето ни е болезнен процес, носещ дискомфорт и мнозина се опитват да го неутрализират с човешки мъдрости от типа на : "Доброто и Злото са едно, Мрака и Светлината са едно"....
Защото това премахва необходимостта от търсене и приемане на Лекарството... и от търсене и доверяване на Истинския Бог.

Вечния Живот обаче ще получат само онези, които са признали болестта си, взели са Лекарството от Всемогъщия и са получили изцеление. Тази хора ще наследят Божието царство.

радвам се, че продължаваш да изобличаваш ню-ейджа, индо-философията и др. подобни, подкрепено със стихове от Словото, разбира се. Поздрави! Надявам се да се появиш скоро в блога.