1. Бог е един. – “Аз съм Господ и няма друг; няма бог освен Мене.” (Исаия 45:5). “Друг бог няма, освен Един Бог.” (1 Коринтяни 8:4). Следователно: “Да нямаш други богове, освен Мене.” (Изход 20:3) “Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш.”(Матей 4:10).

2. Бог е единосъщен. – Когато Той казва: “Аз съм вечно съществуващият” – Той иска да разберем, че не е съвкупност от части и елементи, а същество просто по Своята същност. Тъй като е един, Той не може да се състои от две или повече съставни части. “Има една Божествена Същност, която се нарича и която е Бог; вечен, безтелесен, несъставен” (Аугсбургското изповедание, І член, 2). “Бог е духовна, неделима същност” (Формула на съгласието, Пълно изложение, Чл. 8, 68).

3. Бог е неизменен по същност, свойства и воля. “Аз съм Господ, Аз се не изменям.” (Малахия 3:6). “У когото няма изменение, нито сянка от промяна.” (Иаков 1:17). У Него не съществува развитие или еволюция, усъвършенстване или упадък, нито възход или падение, Богът не се променя. Той е такъв, какъвто е, какъвто винаги е бил и какъвто вечно ще бъде: “semper idem”. “Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат.” (Псалм 101:28). За разлика от човека, Бог не се променя. Неговият съд и обещания устояват във времето. Това за нас трябва да бъде предупреждение и успокоение.

4. Бог е безграничен, т.е. неограничен от пространствто, от което следва, че е вездесъщ. Пространствените измерения са присъщи на сътворения свят; безгранично пространство не съществува; единствено Бог е безграничен. “Небето и небето на небесата не Те побират.” (1 Царства 8:27). “Може ли се скри човек на тайно място, дето Аз не бих го видял? – казва Господ. Не изпълням ли Аз небе и земя? – казва Господ.” (Иеремия 23:24; Псалм 138:7-12). Следонателно Бог не е ограничен в определено място, а съществува навсякъде, по едно и също време, не отчасти, а изцяло. Не можем да се скрием, нито да избягаме от Неговото присъствие; Той е около нас, където и да сме. “Макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас: защото ние чрез Него живеем, и се движим и съществуваме.” (Деяния 17:27, 28). За нас това е предупреждение (Битие 17:1) и утеха (Исаия 41:10; Псалм 22:4).

5. Бог е вечен, неограничен от времето. “Отвека и довека Ти си Бог.” (Псалм 89:2). Бог е безкраен. За Него не съществува нито минало, нито бъдеще, а едно вечно настояще. “Аз днес те родих.” (Псалм 2:7). “За Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден.” (2 Петър 3:8). Това че Бог е вечен, за нас е неразбираемо, дори времето от началото до края на света не е и частица от вечността.

Терминът “вечен” се използва в ограничен смисъл, когато говорим за хората и ангелите, които имат начало, но ще продължават да съществуват вечно (Матей 25:41, 46). Освен това думата “вечно” понякога се използва, за да изрази дълъг период от време (Битие 17:8).

6. Бог е живо, разумно и действено същество. “А Господ Бог е истина; Той е жив Бог.” (Иеремия 10:10). “Отец има живот в Себе Си.” (Йоан 5:26). Бог е разумно същество. Той притежава премъдрост и знание (Римляни 11:33). Действията Му са целенасочени и планирани и Той неотклонно съблюдава за тяхното изпълнение. Бог проявява постоянна активност за запазване и управление на света. “А Исус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя.” (Йоан 5:17). Следователно Бог е изтночникът на целия живот и дейност в света. “Защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме.” (Деяния 17:28). Това е едно предупреждение към всички невярващи (Евреи 10:31); но и утеха за всички нас християните, “Защото се уповахме на живия Бог.” (1 Тимотей 4:10).

7. Бог е всезнаещ, и притежава съвършено познание за всички неща. “Господ е Бог на знанието.” (1 Царства 2:3). “Той е по – голям от нашето сърце и знае всичко.” (1 Йоан 3:20). “Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите.” (Притчи 15:3); (Псалм 138:1-4). Това е едно предупреждение към нас, за да осъзнаем, че не можем да скрием нищо от Него (Притчи 28:13); но е и утеха да знаем, че Той познава нашите страдания и проблеми и е винаги готов да ни помогне (Исаия 66:2).

8. Бог е мъдър. “У Него има мъдрост и сила, негови са решение и разум.” (Йов 12:13). Във всеки един случай Бог знае какво и как да извърши, как да подреди всички причини и следствия за постигане на Своите цели. Мъдростта на Бога се разкрива посредством творенията в природата (Псалм 103:24) и в делото на нашето изкупление и спасение ( 1 Коринтяни 2:6,7). Божията мъдрост далеч надхвърля разбирането на човека (Римляни 11:33), ето защо той не трябва да критикува пътищата и Словото на своя Бог.

9. Бог има воля, като Той съзнателно мотивира Собствените Си действия и се стреми към осъществяване на намеренията Си. “Моят съвет ще се сбъдне, и всичко, що Ми е угодно, ще сторя.” (Исаия 46:10,11).

Ние правим разлика между разкритата воля на Бога, така както ни е дадена в Библията и скритата или тайна Божия воля (Второзаконие 29:29). Има много неща в Божия ум, които Той не ни е разкрил (Римляни 11:33, 34). Изначалната воля на Бога е всички хора да бъдат спасени (Иезекиил 33:11); окончателната Му воля е, Той със сигурност да осъди онези, които отхвърлят спасителната Му благодат (Марк 16:16).

Хората могат да отхвърлят Божията воля, когато Той ги призовава чрез Евангелието да дойдат при Него и да бъдат спасени (Матей 23:27); но когато в последния ден Той възкреси мъртвите от гробовете им, никой няма да може да отхърли волята Му. (Йоан 5:29; 2 Коринтяни 5:10).

В Закона Бог разкрива Своята воля към човека да живее в святост, докато от Евангелието се разбира Неговата благодатна и всеопрощаваща воля.

10. Божията святост свидетелства за това, че Неговото величие и слава се извисяват над всички творения. “Свет, свет, свет е Господ Саваот! Цялата земя е пълна с Неговата слава!” (Исаия 6:3). “Кой е като Тебе, Господи, между боговете? Кой е като Тебе, величествен със светост, многопочитан с похвали, творец на чудеса?” (Изход 15:11)

Божията святост показва също така Неговото противопоставяне и ненавист към всякакъв вид злодеяние и грях. “Бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет.” (Левит 19:2). “Защото Ти си Бог, който не обича беззаконие; злият няма да се настани при Тебе.” (Псалм 5:4).

11. Бог е справедлив и праведен. Божията праведност не се състои в това, че Той се подчинява на Закона, който е дал на човека или на друг по – висш закон; защото Бог е над закона; Сам за Себе Си Той е съвършената нравственост и онова, което Му е угодно да извърши, е правилно и справедливо. “Бог е верен и неправда няма в (Него); Той е праведен и истинен.” (Второзаконие 32:4). “Че е праведен Господ… и няма неправда в Него.” (Псалм 91:16). Не трябва да съдим Бога според човешките си стандарти, че се отнася към хората по един или по друг начин. Каквото и да извърши Бог, то е правилно и е богохулство да Го обвиняваме в несправедливост. Праведността на Бога в Закона е същата тази праведност, която Той изисква от хората, а именно съвършено спазване на всички Негови заповеди. Според Закона Неговата справедливост се състои в това, че Той ще накаже онези, които не го изпълняват (Галатяни 3:10) и ще възнагради тези, които спазват заповедите Му.

Според Евангелието Божията праведност е тази праведност, която Той благодатно вменява на грешниците заради Христос, като опрощава греховете им и ги обявява за праведни. “А сега без закона се яви Божията правда … Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа.” (Римляни 3:21, 22). Справедливостта на Бога според Евангелието е, че поради Христовото изкупление на нашите грехове, Бог няма да ни ги вмени, а ще даде опрощение на всички, които се покаят за греховете си и повярват в Иисус Христос. “Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда.” (1 Йоан 1:9).

12. Бог е истина, като Неговите думи и обещания в пълнота изразяват Неговото намерение и воля. “Защото Словото на Господа е право и всичките Му дела са верни (Псалм 32:4). “Който вечно пази вярност.” (Псалм 145:6). “Неизменният в Словото Си Бог.” (Тит 1:2). Така както Бог е истина, така и Неговото Слово е истина. "Твоето Слово е истина." (Йоан 17:17). Божиите обещания се изпълняват (2 Коринтяни 1:20).

13. Бог е всемогъщ като може да извърши и върши онова, което възнамерява. “Върши всичко, що иска.” (Псалм 113:1). Силата и мощта на Бога са толкова безгранични, колкото и Той самият; никога не се изчерпват. Той “може… да извърши несравнимо повече от всичко, което просим, или за каквото помисляме” (Ефесяни 3:20). “Защото у Бога няма да остане ни една дума.” (Лука 1:37). Това обаче не означава, че Бог би могъл да направи нещо, което да е в противоречие и несъгласие със Самия Него, например: Бог не може да престане да съществува, не може да лъже, не може да извърши зло, не може да си противоречи.

Единствено посредством Своето всемогъщество Бог е сътворил света. “Защото Той рече – и всичко стана; Той заповяда – и всичко се яви” (Псалм 32:9). “Deus producit volendo”, което означава: Бог твори по повеление. Бог действа посредством природата: “Ти им даваш тяхната храна своевременно … и насищаш всичко, що живее по благоволение (Псалм 144:15, 16). Бог действа чрез средствата на благодатта, като създава и запазва вярата: “Благовестието Христово… е сила Божия за спасение.” (Римляни 1:16). Когато Бог действа непосредствено, няма нищо, което да може да Му се противопостави, както се вижда от сътворението на света и както ще се потвърди при възкресението на мъртвите (Йоан 5:28, 29). Но когато Бог използва някакво средство като например Евангелието, то тогава човек може да се противопостави; “Вие всякога се противите на Светия Дух.” (Деяния 7:51).

14. Божията благост включва някои много важни и утешителни за нас свойства.

Бог е абсолютното добро; в Него няма вина или недостатък; Той е съвършен във всяко едно отношение. “Никой не е благ, освен един Бог.” (Матей 19:17).

Бог е благ към създанията Си, благоволява към тях и ги благославя. “Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела.” (Псалм 144:9).

Бог е любов и желае да върне изгубените си чеда обратно към единение и общение със Себе Си. “Бог е любов.” (1 Йоан 4:8); (Йоан 3:16). “С вечна обич те обикнах и затова прострях към тебе благоволение.” (Иеремия 31:3).

Бог е милостив, съчувства на страдащите и им дарява благословение. “Господ, Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний.” (Изход 34:6).

Бог е пълен с благодат и дава благословението си независимо от достойнствата и недостатъците на обектите на Своето благоволение. “Но, ако е по благодат, не е вече по дела; защото инак, благодатта не би била вече благодат; но ако пък е по дела” (заслугата на нашите дела) “то това не е вече благодат; защото, инак, делото не би било вече дело” (Римляни 11:6). Но тази благодат не е “gratia infusa”, т.е. благодат, чрез която може да извърши достатъчно добри дела, за да се спаси. “Favor Dei” e Божието благоволение към хората, които са напълно недостойни за Неговите благословии. Това е незаслужената любов на Бога към човека.

Бог е дълготърпелив. “Ти си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив.” (Неемия 9:17). “Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние.” (2 Петър 3:9).

ДОГМАТИКА - ЕДУАРД КЕЛЕР