Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2011 07:41 - Божията любов
Автор: morningstar1 Категория: Други   
Прочетен: 1077 Коментари: 2 Гласове:
11

Последна промяна: 20.05.2011 02:16


  Природата и Божието откровение свидетелстват в еднаква степен за любовта на Бога. Нашият Баща на небето е Източникът на живота, на мъдростта и радостта.

 Бог създаде човека съвършено свят и щастлив; и хубавата земя, така както се появи от ръцете на Създателя, не носеше и следа от развала, нито сянка от проклятие. Престъпването на Божия закон - ­ закона на любовта ­ беше действието, което докара нещастията и смъртта. 

“Бог е любов” ­ е написано на всяко разтваряща се пъпка, на всяко стръкче никнеща трева. Прекрасните птици, които огласят въздуха с радостните си песни, съвършените фини багри на цветята, които изпълват въздуха с благоухание, величествените горски дървета с техните могъщи зелени корони ­ всичко свидетелства за нежната бащинска грижа на нашия Бог и за желанието Му да направи Своите деца щастливи.

 Божието Слово разкрива Неговия характер. Сам Той изяви Своята безкрайна любов и състрадание. Когато Мойсей се помоли:

“Покажи ми славата Си”, Господ отговори: “Ще направя цялата Ми доброта да премине пред тебе.” Това е Неговата слава. Когато премина пред Мойсей, Бог обяви: “Господ, Господ милостив, снизходителен и дълготърпелив, Който изобилства с доброта и истина, проявява милост към хиляди, прощава нечестие, престъпление и грях.” Той е “бавен на гняв и много милосърден”, “защото намира удоволствие в това ­ да показва милост”.

Бог привлича сърцата ни чрез неизброими доказателства за Своята любов на небето и земята. Стреми се да ни разкрие Себе Си чрез природата, както и чрез най-дълбоките и нежни земни връзки, които човешките сърца могат да познаят. И все пак тези неща представят несъвършено Неговата любов. И макар че са ни дадени всички доказателства, неприятелят на доброто до такава степен е заслепил умовете на хората, че те гледат към Бога със страх; считат, че е строг и не прощава. Сатана ги е подвел да Го възприемат като Същество, Чието главно качество е строгата справедливост ­ като безпощаден съдия, като суров, взискателен кредитор. Описвал е Твореца като такъв, Който наблюдава човеците с ревниво око, само и само да зърне някоя тяхна слабост или грешка, за да може после да стовари наказанията Си върху тях. Точно затова Исус дойде да живее всред хората ­ да премахне тази мрачна сянка, като разкрие пред света безпределната Божия любов.

 Божият Син слезе от небето, за да ни открие Отца. “Никой човек не е виждал никога Бога; Единородният Син, Който е в обятията на Отца, Той Го изяви.” “Никой не познава Отца, освен Синът и онзи, на когото Синът е благоволил да Го открие.” Когато един от учениците помоли: “Покажи ни Отца”, Исус отговори: “Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Този, който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ни Отца?”

Когато описваше Своята земна мисия, Исус каза: Господ “Ме е помазал да проповядвам евангелието на бедните; изпратил Ме е да изцерявам съкрушените по сърце, да прогласявам освобождаване на пленниците и възстановяване зрението на слепите, да пусна на свобода угнетените”. Това беше Неговата работа тук на земята. Той обикаляше, вършейки добрини, и лекуваше всички угнетявани от Сатана. Имаше цели села, където не се чуваше охкане от болест в нито един дом, защото Той беше минал оттам и беше излекувал всичките им болни. Делата Му доказваха Неговата Божествена мисия. Любов, милост и състрадание се разкриваха във всеки жест на Неговия живот; сърцето Му преливаше от нежно съчувствие към човешките чеда. И най-бедните, и най-скромните не се страхуваха да се приближат до Него. Даже малките дечица се чувстваха привлечени. Те обичаха да се катерят по коленете Му и да се взират в това замислено лице, което излъчваше такава доброта и любов.

Исус не скриваше нито дума от истината, но я изговаряше винаги с любов. В Своите отношения с хората проявяваше най-голям такт и деликатност. Никога не се показваше груб, никога без нужда не изговаряше дори и една строга дума, никога не причиняваше ненужна болка на някоя чувствителна душа. Не осъждаше човешките слабости. Говореше истината, но винаги с любов. Порицаваше лицемерието, неверието и нечестието; но сълзи задавяха гласа Му, когато изговаряше съдбоносните укори. Той плака над Ерусалим ­ града, който тъй много обичаше и който отказа да приеме Него ­ “Пътя, Истината и Живота”. Евреите бяха отхвърлили Спасителя, но Той се отнасяше към тях със съчувствителна нежност. Целият Му живот бе живот на себеотрицание и внимателна грижа за другите. Всяка душа бе скъпа в очите Му. Макар винаги да се държеше с Божествено достойнство, Той се снишаваше до всяко човешко същество и се отнасяше с нежно съчувствие към всеки член на Божието семейство. В лицето на всички хора Той виждаше паднали същества, чието спасение беше целта на Неговата земна мисия. Такъв е характерът на Христос, който се разкрива в живота Му.

Такъв е характерът и на Бога. От сърцето на Отец изтичат към човешките чеда потоците на Божествено състрадание, което се разкри и изяви чрез Христос. Исус, нежният, съчувствителен Спасител, беше “Бог, изявен в плът”.

Именно за да ни изкупи, Исус живя, страда и умря. Стана “човек на скърби”, за да можем ние да станем съучастници във вечната радост. Бог позволи на Своя любим Син, пълен с благодат и истина, да слезе от един свят на неописуема слава, в свят, поразен и отровен от грях, помрачен от сянката на смъртта и проклятието. Позволи Му да напусне обятията на Неговата любов и поклонението на ангелите, за да претърпи срам, оскърбление, унижение, омраза и смърт. “Наказанието, докарващо нашия мир, се стовари върху Него; и с Неговите рани ние се изцерихме.” Вижте Го в пустинята, в Гетсимания и на кръста! Непорочният Син на Бога взе върху Себе Си товара на греха. Този, Който винаги е бил едно със Своя Отец, почувства страшната раздяла между Бога и човека, причинена от греха. Това изтръгна от устните Му агонизиращия вик: “Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?” Товарът на греха, чувството за неговата ужасна чудовищност, за отделянето на човека от Бога, което той причинява ­ ето това съкруши сърцето на Божия Син.

 Но тази велика жертва не бе принесена, за да породи в сърцето на небесния ни Баща любов към човека, нито пък за да Го накара да пожелае да ни спаси. Не, не! “Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син.” Нашият небесен Баща ни обича не заради това велико изкупление, напротив ­ Той предвидя изкуплението, защото ни обича. Христос бе средството, чрез което Бог можеше да излее Своята безпределна любов върху един паднал в грях свят. “Бог в Христос примиряваше света със Себе Си.” Той страдаше заедно със Своя Син. С агонията в Гетсиманската градина, със смъртта на Голгота сърцето на безкрайната Любов плащаше цената на нашето изкупление.

Исус каза: “Затова Ме обича Моят Баща ­ защото отдавам живота Си, за да го взема пак.”, “Моят Баща ви обича толкова много, че Ме е обикнал още повече, задето дадох живота Си, за да ви изкупя. Като станах ваш Заместник и Гарант, като отдадох живота Си, поемайки върху Себе Си вашите задължения, вашите престъпления, Аз станах още по-скъп на Своя Отец; защото чрез Моята жертва Той може да бъде и справедлив, и в същото време да оправдае всеки, който вярва в Мен.”

Никой освен Божият Син не би могъл да осъществи нашето изкупление. Защото единствено Този, Който бе в обятията на Бог Отец, можеше да ни Го открие. Само Този, Който познаваше висините и дълбините на Божията любов, можеше да я разкрие и покаже. Нищо по-малко от безкрайната жертва, принесена от Христос за падналото човечеството, не би могло да изрази любовта на Бог Отец към хората.

“Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син.” Даде Го не само да живее между хората, но и да понесе греховете им и да умре като жертва за тях. Той Го отдаде на падналото човечество. Христос се приравни с интересите и нуждите на хората. Той, Който бе едно с Бога, свърза Себе Си с хората чрез връзки, които никога няма да бъдат разкъсани. Исус “не се срамува да ги нарича братя”. Той е нашата Жертва, нашият Адвокат, нашият Брат, носещ нашия човешки образ пред престола на Отец; и през безкрайните векове Той ще остане едно с човечеството, което е изкупил ­ Човешки Син. И всичко това ­ за да бъдем изтръгнати от разрухата и деградацията на греха, та да можем да отразяваме Божията любов и да споделим радостта от светостта.

Цената, платена за нашето изкупление, безкрайната жертва на небесния ни Баща, изразяваща се в отдаването на живота на Неговия Син за нас ­ всичко това трябва да ни помогне да придобием най-възвишени представи за онова, което можем да станем чрез Христос. Когато видя височината, дълбочината и ширината на Божията бащина любов към загиващото човечество, вдъхновеният от Бога апостол Йоан се изпълни с преклонение, възхищение и страхопочитание; и като не можа да намери подходящ език и думи, с които да изрази величието и нежността на тази любов, той призова света да се вгледа в нея. “Вижте каква любов ни е дал Отец ­ да се наречем Божии чеда.” Каква висока стойност придава на човека това положение! Чрез престъпването на закона човешките синове станаха поданици на Сатана. Чрез вяра в изкупителната жертва на Христос синовете на Адам могат да станат синове на Бога. Чрез приемането на човешко естество Христос извисява човечеството. Падналите в грях хора са поставени там, където чрез връзка с Христос могат наистина да станат достойни за името “Божии синове”.

Никъде не може да се намери подобна любов! Деца на небесния Цар! Какво скъпоценно обещание! Тема за най-дълбоко размишление! Безподобната Божия любов към свят, който не Го обичаше! Тази мисъл има покоряваща и смекчаваща сила върху душата и прави ума да бъде запленен от Божията воля. Колкото повече изучаваме Божия характер в светлината на кръста, толкова повече съзираме милостта, нежността и опрощението, съчетани с безпристрастие и справедливост. По-ясно различаваме любовта, която е безкрайна, както и нежното съчувствие, далеч надминаващо милостта и състраданието на майката към нейното своенравно и лошо дете.


"Steps to Christ "   Ellen G. White



Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bizcocho - " как казваш ти: Покажи ни О...
19.05.2011 20:43
" как казваш ти: Покажи ни Отца?” " - а трябва ли всичко да виждаме? Не е ли достатъчно да го чувстваме?
цитирай
2. morningstar1 - .
20.05.2011 02:13
bizcocho написа:
" как казваш ти: Покажи ни Отца?” " - а трябва ли всичко да виждаме? Не е ли достатъчно да го чувстваме?


Права си, вярата не се основава на виждане. Сам Исус казва това:

Йоан 20
29. Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали.

От друга страна пък е важно да се подчертае, че вярата не се гради на чувства.
Чувствата не са вяра, нито вярата е чувство.
Вярата в Бога е равнозначна на доверие. А доверие се гради само върху доброто познаване на обекта, на когото даряваме доверието си.
Бог желае да Го опознаваме, за да Му се доверим.
:)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: morningstar1
Категория: Други
Прочетен: 161128
Постинги: 78
Коментари: 156
Гласове: 602
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031