Част 10  - безсмъртието на душата?


Онази вечер, докато ни караше към къщи, Джордж ни разкри
убеждението си, че когато човек умре, той е напълно мъртъв. И
когато хората твърдят, че влизат в общуване с духовете на умрелите,
всъщност общуват с демонски духове, приели образа и гласа на
починалите им близки.

По онова време аз намерих неговото изявление за крайно интересно,
но не му обърнах много внимание. Джордж не пожела да
се разпростира много по въпроса, а вместо това каза, че мога да
поискам обяснения от свещеника, когато ми се отдаде случай.

Случи се така, че следващата неделя вечер дискутирахме със
свещеника именно този въпрос. Той представи пред Роланд и мен
интересна информация за превъплъщаването на духовете в личността
на мъртвия. Приведе това като пример за тяхната хитрост при
подвеждането на човешките същества. Останах с впечатлението,
че този човек изживява особена наслада и задоволство да разказва
случаи, когато духове са успявали да измамят големи лидери.

Свещеникът спомена също три или четири библейски пасажа,
но тъй като по това време не познавах добре Библията, съвсем
не ме впечатли, когато спомена като шедьовър опитността на
Саул, израилевия цар, и вещицата от Ендор. Той обясни как духовете
измамили Саул, за да завладеят живота му, така че той да се
вслушва в собствените си чувства вместо в Словото на Своя Бог.
И как напълно го отделили от Твореца, като го накарали да извърши
голяма мерзост в очите Му и всъщност чрез това постигнали
неговото унищожение.

Нашият господар не би могъл да постигне по-голяма слава
по онова време от историята от успеха да накара главният лидер
на израелската нация да се поклони пред един демонски дух пред
жителите на цялата Вселена.

Свещеникът сподели още, че демонските духове са работили в
продължение на хилядолетия, за да убеждават хората да приемат
идеята за безсмъртието на човешката душа. Обясни как духове с
голяма наслада са се въплъщавали в личността на мъртви близки
или на прочути хора всичко това, за да убедят човечеството, че
личността не загива заедно с тялото.

Обяснявайки защо хората така лесно приемат идеята за живот
след смъртта, той спомена, че мощна промяна е настъпила в техния
интелект, след като Адам и Ева са повярвали в сатанинската
измама.

Недоверието и неверието в Твореца са станали част от тяхната
природа заяви той, а от друга страна част от техния начин на
мислене е станало да откликват на гласа на нашия господар и на
неговите духове помощници.

Свещеникът изненада приятеля ми и мен, като заяви, че вярата
в съществуването на живот след смъртта е форма на идолопоклонство,
постигната чрез черната магия. Всъщност почти щях да падна
от стола, когато той заяви, че демонските духове постоянно оскверняват
християнските църкви, като въвеждат милиони християни в
определена форма на поклонение пред духове, която ги води към
идолопоклонство, без те дори да съзнават това.

Обратно на популярното вярване продължи той, черната магия
не се състои само в повикването на духовете на мъртвите, за
да се общува с тях. Понеже човешките същества са напълно смъртни
и не притежават безсмъртна душа, черната магия е вплетена в
самата идея, че мъртвите всъщност навлизат в някакво по-висше
състояние, отколкото когато са били живи.

Според великия господар, обясни спиритическият свещеник,
хората дори не е нужно да търсят помощ от предполагаемите духове
на мъртвите, за да се намерят замесени в черна магия. Самата
вяра в живота след смъртта, увери ни той, е част от черната магия.
Тя дава възможност на демонските духове да се персонифицират
в мъртвите. Когато хората приемат тяхната измама, това дава на
господаря почитта и уважението, дължими на неговото велико и
славно име. Това също забавлява духовете и им доставя удоволствие,
когато въвеждат хората в идолопоклонство.


Докато свещеникът продължаваше да величае Сатана и неговата
мъдрост, голяма тъга притисна душата ми. Сърцето ми наистина
ме заболя, като си спомних привързаността и посвещението
на моите родители и прародители към паметта на техните мъртви
близки. Те бяха правили такива големи жертви и се бяха отричали
от толкова много неща, за да спестят пари за тържествени литургии,
които да скъсят поне малко времето на душите в чистилището,
преди те да навлязат във вечното блаженство. Когато осъзнах, че
всички тези жертви са били напразни, шокът беше почти толкова
голям, колкото когато майка ми почина.

Преди "Пътешествие в свръхестественото" излязоха други книги от същия автор на български. Всички им се възхищаваха, а на мен ми подействаха отчайващо. Питах се: къде съм аз? Защо Бог не си служи с мен така! Никаква християнка не съм, щом Бог не ме употребява. Смятах се за нищожна и недостойна на фона на фактите, които описва Р. Морно.
Сега мисля малко по-различно.
Добре дошла и сърдечни поздрави!
Желая ти успех!
:)))))

Здравей мила Ваня. Ще ти кажа нещо, което сигурно ще те изненада. :))
Снощи съвсем случайно попаднах на твоя блог...и изчетах всичко - от начало до край. Вълнувах се много, даже понякога и сълзи напираха в очите ми, житейската ти история ме трогна. И...разбрах, че се познаваме. :)) Спомням си, че ти бях казала колко ценя книгите на Р. Морно...и ти препоръчах да ги изчетеш всичките, защото те са голяма сила и дават ново разбиране за действието на застъпническата молитва.
Бог с теб!
Ще чакам продължение на твоята история в блога ти. :))

Бог ни е срещнал отново и това не е случайно.
Ще се радвам да ми припомниш от къде се познаваме. Съжалявам, че съм забравила. Ако искаш - на ЛИЧНИ.
:)))