Блогът на morningstar1 :: “Това е вярно за теб, но не и за мен” (Релативизъм)

Застъпване за истината

Да познаваш истината, не означава, че проявяваш безочлива нетърпимост. Тук се бъркат понятията убеждение с високомерие или разумно разногласие с неприемливо поведение.
С настояванията си, че не съществува универсална истина, тези, които смятат истината за нещо относително, всъщност се придържат към тази идея като към универсална истина.

Християнската вяра осъжда надменността и не оправдава високомерното отношение спрямо други хора и вярвания. В дългата история на църквата със сигурност е имало фанатизирани християни и неуместни мисионерски практики. Те трябва да се разглеждат като провали, от които трябва да се срамуваме, а не като същност на християнската вяра. Християните трябва да сме самообладани и смирени, като „явяваме Словото на живота“.

Ние сме призвани към любов, а не към толерантност, така че да отразяваме Божията любов към всички хора, в това число ревностните релативисти, запалените плуралисти и яростните атеисти. Застъпвайки се за истината в условията на релативизъм, ние си имаме работа с хора, а не просто със сухи идеи. Релативистите са хора от плът и кръв и на тях не са им чужди всички онези нужди и копнежи, които са присъщи на човека, създаден по Божия образ. Тук важното е не да спечелим спора срещу тях, а да ги спечелим на страната на Христос.

При една световна икономическа криза или природно бедствие не се прави разлика между хората според вярванията им. Когато релативистите страдат, едва ли биха ги утешили безспорните аргументи за истината, а по-скоро вниманието и практическата грижа от страна на християни, които им показват любов.

Човечността е добра изходна позиция, от която да споделяме истината за Христос. Едно истинско приятелство, в което има изградено доверие и уважение, има и сигурност, а когато тя е налице, можем да си позволим честно да оспорваме предположения. Християните могат да се научат да подкопават устоите на релативизма, като задават въпроси, доколко е подобаващ моралният релативизъм като ръководен принцип в живота. Възможно ли е действително човек да живее, без да има база за сравнение с абсолютната истина? Има ли нужда да убеждаваме някого, че има разлика между Майка Тереза и Пол Пот? Дори когато хората отричат Божията истина, тя пак ще си остане, защото тя е последователна и убедителна, звучи правдоподобно в живота. Разпознаването на истината е част от Божията благодат.

В съвременния климат, в който всичко е относително, църквата лесно може да разклати вярата си в Евангелието като „Божията сила за спасение“ и да спре да изповядва Христос като единствения път, който води до Бог. За да се предпазят от подобно разколебаване, християните трябва да са стъпили здраво на истината на Писанията и познаването на Христос.
Отстояването на истината в нашия свят трябва да започне от нашия дом – в живота, хвалението и катехизиса на нашите евангелски църкви.

Да вярваш в абсолютната истина, означава да тичаш срещу духа на нашето време. Можем да бъдем сигурни, че ще бъдем осмивани, отлъчвани и опонирани. В тази връзка трябва да си припомним, че Този, Който се въплъти в истината, Този, Който Йоан описва като „пълен с благодат и истина“, бе разпънат заради истината от тези, които искаха на всяка цена да угасят светлината на тази истина. Но тъмнината не надделя. Светлината озари гроба на Исус и чрез възкресението Му ние намерихме оправдание в истината.

източници:
http://jordanka-blog.blogspot.com/2010/03/blog-post.html
http://www.bhss-org.com/bg/relativism.php

Нагоре