Неверието има странни чада: Имало една жена, която се страхувала да лети. След полета я  попитали дали е била неспокойна. “Не - отговорила тя. - Въобще не седнах на седалката.”

 *  *  *
     Един цар оставил слугата си да надзирава двореца му, докато той бил на пътешествие. Царят имал ястреб. Слугата до тогава не бил виждал ястреб и когато го видял на царя, го помислил за деформиран гълъб. От съчувствие към птицата той подрязал ноктите й и изпилил човката й, за да прилича повече на гълъб.

***

     Имало един красив принц, който се влюбил в бедна слугиня. Тя не била много красива. И не  вярвала, че той я обича. Питала го:
- Как е възможно да ме обичаш? Аз не съм красива. Не съм богата. Не съм с царско потекло.
- Просто те обичам - отвръщал той.
Помолил я да се омъжи за него. Тя се съгласила, макар все още да не вярвала в любовта му.
- Ще се омъжа за теб. Ще се грижа за дома ти, ще ти готвя, ще ти раждам деца.

- Но аз не искам да се оженя за теб, за да правиш всичко това. Искам да се оженим просто, защото те обичам.

И така, те се оженили. Тя поддържала къщата му, готвела му и му раждала деца. А той я обичал. Но тя го напуснала. И казала на една приятелка, че мисли, че той вече не я обича.

*  *  *

   И така, имаме трима души. Трима, които не можели да повярват. Жена, която не могла да се наслади на полета, защото не се доверила на самолета. Мъж, който осакатил ястреба, защото никога не бил виждал ястреб. И девойка, която изгубила най-голямата любов в живота си, защото се опитвала да изработи онова, което трябвало да приеме като дар.

    Неверието има странни рожби - деца, които са нещастни по време на полета, слепи за красотата и които загърбват любовта, която им предлага Бог.
    Деца, които така и не успяват да се отпуснат в дланите на Неговата благодат. Деца, които постоянно подрязват и изпиляват красотата на Неговата любов. И деца, които приемат Неговото предложение, но все търсят зад него скрити мисли и тайни ходове.

    В Йоан 6:27-29 се говори за тези деца. Исус каза: “Не работете за храна, която се разваля. Работете за храната, която винаги остава хубава и дава вечен живот. Човешкият Син ще ви даде тази храна, защото върху Него Бог Отец е положил силата Си.”

   Исус свежда броят на житейските борби до две. Ние или се борим за храна, която гние, или се борим за храна, която не гние. Храната, която гние представлява всичко временно: постижения, награди, аплодисменти... всичко онова, което остава в гроба, е храна, която гние.
      От друга страна, храната, която не гние, представлява всичко вечно. Как я получаваме? Подчертайте си обещанието: “Човешкият Син ще ви даде тази храна.” Човек не трябва да я купува, да я разменя или да я спечелва. Тя е дар. Просто се качваш на самолета и сядаш. Пускаш ястреба и го гледаш как лети. Приемаш любовта на принца и й се радваш... Просто вярваш. Но Неговите слушатели не можаха да схванат това. Погледнете само какъв въпрос му зададоха: “Какви са нещата, които Бог иска да вършим?” (Йоан 6:28). Това, приятели, е въпросът, който задава неверието. “Знам, че според Теб Той ще ни го даде, но сега... честно - как да си платим за този хляб? Как да спечелим това ястие? Колко ще трябва да чакаме в закусвалнята, докато дойде нашият ред за вечна храна?” Те въобще не схванаха смисъла. Исус не каза ли: “Човешкият Син ще ви даде тази храна”?

    Да речем, че и аз като тях не разбирам смисъла на нещо, което ти ми казваш. Да речем, че искаш да ми направиш подарък. И да речем, че ми подаряваш нова вратовръзка. Аз я изваждам от кутията и започвам да я разглеждам. Казвам ти благодаря и си изваждам портфейла.
- Колко ти дължа? - питам.
Ти мислиш, че се шегувам.
- Няма нужда да ми плащаш - казваш. - Подарък е.
- О, разбирам - отвръщам аз, но със следващия си въпрос ти доказвам, че нищо не съм разбрал.

- Да ти напиша ли чек?
Ти си шокиран:
- Не искам да ми плащаш. Искам да приемеш подаръка ми.
- Ясно - отговарям аз. - Може би мога да ти свърша някоя услуга в замяна?

- Ти май не разбираш, а? - вече раздразнено. - Аз искам да ти дам тази вратовръзка. Тя е  подарък. Подаръците не се купуват.
- О, извинявай - прекъсвам те аз. - Може би ако обещая да ти купя и аз вратовръзка...
Това вече ти звучи обидно. С опитите си да откупя подаръка ти, аз опорочавам твоята щедрост

    Колко често ограбваме Бога! Някога замислял ли си се, че Бог се обижда, когато ние се опитваме да Му платим за Неговата добрина? Бог обича онзи, който дава с радост, защото Самият Той дава с радост. Ако ние, които сме зли, обичаме да даваме подаръци, то колко повече обича той? Ако ние, хората, се обиждаме, когато някой се опита да изкара подаръците ни подкупи, то колко повече се обижда Бог? Прочетете бавно как Исус отговаря на въпроса какви са нещата, които Бог иска да вършим. Отговорът е: “Работата, която Бог иска да вършите, е тази...” Можете ли да си представите гледката? Хората наострят уши и се навеждат напред. “Какво ли иска да правим? Да се молим повече? Да даваме повече? Да учим? Да пътуваме? Да наизустяваме Тората? Каква работа иска да вършим?”

    Планът на сатана е коварен. Вместо да ни отстрани от благодатта, той се опитва да ни накара да се съмняваме в нея или да се опитваме да я спечелим... което ни пречи да я опознаем. Е, добре, какво в крайна сметка иска Бог от нас? Какви са делата, които Той търси?

Просто да вярваш. Да вярваш в Онзи, когото Той е изпратил.

“Работата, която Бог иска да вършите, е тази: Вярвайте в Онзи, когото Той е изпратил.”

Може би сега някои от читателите си мислят: “Да не искаш да кажеш, че е възможно да отидеш на небето без добри дела?” Не. Добрите дела са едно от изискванията. Други може пък да се питат: “Да не искаш да кажеш, че е възможно да отидеш на небето без усъвършенстван характер?” Пак не. Добрият характер е друго изискване. Човек има нужда от добри дела и от добър характер, ако иска да отиде на небето. Но, уви, ето тук е проблемът. Ти нямаш нито едното, нито другото. О, да, разбира се, в своя живот ти си правил разни добри неща. Но и всичките ти добри дела не са достатъчни да те закарат на небето, колкото и жертви да си правил. Колкото и благородни да са били даренията ти, те не стигат, за да те заведат в рая. Нито пък характерът ти е достатъчно съвършен, за да те пуснат на небето. Моля те, не се засягай! (Или всъщност - ако трябва, засягай се!) По всяка вероятност ти си почтен човек. Но почтеността не е достатъчна. Не почтените хора виждат Бога, а святите. “Никой, чийто живот не е свят, няма да види Господ” (Евр. 12:14).

Може и да си почтен. Може да си плащаш данъците, да се грижиш за децата си и да си лягаш с чиста съвест. Но отделен от Христос, ти не си свят. Тогава как можеш да отидеш в рая? Само вярвай.

Приеми делото, което вече е извършено - делото на Исус на кръста. Само вярвай.  Приеми добротата на Христос.

Остави собствените си добри дела настрана и приеми Неговите. Остави собственото си благочестие назад и приеми Неговото.

Застани пред Бога в Неговото име, а не в своето. “Всеки, който вярва и се кръсти, ще бъде спасен, но всеки, който не вярва, ще бъде наказан” (Марк 16:16).

Толкова ли е просто? Толкова е просто. Толкова ли е лесно? Изобщо не беше лесно. Кръстът беше тежък, кръвта беше истинска, а цената беше разточителна. Ако бяхме ти или аз, щяхме да банкрутираме. Затова Той я плати вместо нас. Наречи го просто. Наречи го подарък. Но не го наричай лесно.

Наречи го такова, каквото си е: благодат.

Макс Лукадо

Да, много е хубаво ! Чудесно, но разбира ли се ?
Защо ни е толкова трудно да приемем любовта на Бог ?
Божията любов е безусловна, но благословенията - не са! Има условие ! Какво е то?
Бог иска да ни спечели с разточителна любов , за да повярваме в Него! После ?
После е много лесно. Всичко е възможно за този, който вярва ! Амин.

Добре казано. Бог се опитва да достигне до всеки, разкривайки красотата на святия си характер. Но понякога очите са слепи...