· Всички са вярвали във вселенски дуализъм на материално и духовно - за тях, всичко което съществува е или дух или материя.

· Те вярвали че материята е зло докато духовното е добро

· Гностиците са вярвали, че хората са дуалистични същества - вечен дух, който е бил затворен в материално тяло.

   Всяко течение си имало собствен мит относно как това човешко състояние се е появило. Общите неща във всяка история са, че всичко е започнало с един първичен духовен свят наречен "пълнотата" или прейрома(гр. Πλήρωμα) Историята продължава с някакво падение, в последствие на което духове започнали да падат от духовният свят в по-нисшите светове или измерения.
Гностиците обикновено са имали много развита космология с безброй измерения, всяко с различна степен на падналост. Най-висшата част е била измерението на пълнотата, царството на чистият дух. В дъното са стояли най-нисшите измерения, където се намирали еманациите на най-падналите духове.

  Това е царството на демиург или творецът. Демиург е създал материалният свят, включително и хората. Само най-падналият, злият дух е можел да създаде материалният свят, понеже според тях материата е била зло нещо. В човека са били затворени частици от вечният дух. Истинският дом на тези частици е било измерението на пълнотата - светът на перфектното духовно единство. Целта на човешкият живот, според тях е, да избяга от този затвор (тялото) и да се върне духом в най-горното измерение на духовният свят.

  Гностиците често описвали хората като заспали, незнаещи тяхната вечна съдба и истински дом. Хората биват събудени от техният сън на незнание, когато са напълно информирани относно кои са, къде им е истинският дом и как да стигнат до там. Това спасително знание се наричало гносис ( гр. γνῶσις), което е гръцката дума за знание.

И от тука термина гностицизъм означава спасение чрез знание. Това спасително знание е донесено от спасителят, който се спуска от измерението на пълнотата. В ранните гностични системи, тази фигура е Христос. Ранните им книги като Евангелието на Тома са пълни с езотерични учения, които били приписвани на Исус. Много от изказванията са близки до тези, които имаме в четирите евангелията, докато други са доста гностични.

    Сред гностиците е имало аскети. Те са смятали, че материята е зла и са правели всичко възможно да се отдалечат от нея. Често те не се женили, били са вегетарианци, въздържали се от силни питиета бягали от обществото и се усамотявали в техните тайни места. Други гностици отишли в напълно противоположна посока - те също вярвали, че материята е зла, но понеже са били просветени гностици, напълно духовни и възнесени над материалните неща, те са можели да правят каквото си искат. Материята вече не е имала сила над тях.

 Какво казва Библията за гностицизма:

Гностицизма е признат за ерес, с която се е борил Апостол Павел. В 1 Тимотей 6:20-21

Също в:

· Странни учения (1:3)

· Сигурност по въпроси, различни от Словото (1:6-8).

· Това че само духовни власти и правомощия са важни, а този свят е безразличен (2:04).

· За да се обърне внимание на измамни духове и доктрини на демони (4:1).

· Различна доктрина в несъгласие със здравото Благовестие (6:03)

· Спорни въпроси и спорове за значението на думи (6:4-5) - нещо в което гностиците са били специалисти

· Светските и празни брътвежи и противни аргументи, които са т.нар криво "знание" (6:2)

В днешно време идеите на гностицизма се виждат най-ярко в движението "Ню-Ейдж Християни." Много рядко гностицизма в днешно време са нарича такъв. Най-често се крие с маската на самопровъзгласили се Християни езотерици, които казват, че предават най-чистата форма на Християнството. Обикновено това са хора, които не са харесвали да бъдат ограничени от доктрини или са намразили официалните църкви.

Джордж Трявелям, бащата на Британското Ню-Ейдж движение пише следното в своята книга "A vision of the Aquarian Age: An Emerging Spiritual World"

Той пише:

Настъпва невероятна промяна в интелектуалният климат на нашето време. Холистичното виждане влиза в нашето съзнание и изпреварва рационалният материализъм, който със сигурност се доказва, че не е адекватен да обясни фантастичната вселена, в която живеем. Днес ние преоткриваме т.нар неостаряваща мъдрост на древните мистерии, които са знаели, че вселената е висш Ум а не механизъм, че Земята е съзнателно същество, а не само мъртъв минерал, че човешкото същество в основата си е духовно, частица паднала от домът на Божествата в храма на тялото. Това виждане, веднъж разбрано, премахва страха от смъртта. Тялото може да е унищожено, но духът във всеки един от нас е безсмъртен.