Има два вида щастие - щастие предизвикано от преходни и земни неща, и щастие основано на непреходни, небесни неща.

Истинското щастие е непреходно, защото то е причинено от Вечния и Всемогъщия.
Всяка земна радост, удовлетворение и любов могат да си тръгнат бързо, така както са и дошли. Живота е пъстър, дните ни поднасят ту добро, ту лошо, ту щастие, ту обезсърчение.
Истинското щастие обаче не се влияе от от житейските ни възходи и падения, нито от емоционалните ни изблици, предизвикани от обстоятелства и хора, от успехи или дни на затишие и тъга.

Истинското щастие зависи от познанството ни с една Личност.
Тя не е случайна Личност. Тя е Бог. А любовта била същината на Неговото естество.
Истинското щастие е не просто в любовта, то е в Личността, назовала себе си Любов.
Истиската любов не е чувство или емоция - тя е Личност. И истинското щастие се състои в това, да познаваме тази Личност.

Често се говори за любовта, но някак се пропуска да се отбележи, че тя, любовта е едно свято, безгранично, милостиво, дълготърпеливо и справедливо Същество. Същото Онова, което ни е дало жизнено дихание в ноздрите ни, прощава ни греховете и изпитва безкрайна любов към нас -  неговите деца.
Най-голямото щастие на децата се състои да бъдат близо до Баща си, защото Той и само Той е извора на вечното и безгранично щастие.

За да се научим да обичаме другите така, както нас ни обича Бог, и да сме способни да даряваме истинска любов е необходимо първо да се научим да обичаме...БОГ.

 Бог! Не себе си! Само който се научи да обича Бога, ще може да получи в сърцето си небесна любов, която да раздава на съчовеците си.

Няма по-голямо безумие от фразата: "Обичай себе си и ще се научиш да обичаш другите".

Правилният вариант е: Обичай Бога с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум, и тогава...чак тогава, когато си опознал Бога и си се научил да Го обичаш, ще се научиш да обичаш и ближния си.

Невярно е твърдението, че ако не се научим да обичаме себе си, няма откъде да се заредим с тази любов, чрез която да приемаме радостта и щастието от заобикалящата ни среда.

Нима се зареждаме с любов от самите себе си?  Не, това е невъзможно. Защото сърцата са ни празни...те не са извор на доброто и чистото, на святото и възвишеното. Човешките сърца се преди всичко извор на злото и покварата и са пълни с бунт против Бога. Не, чистият извор на любовта не сме ние.

Извора е вън от нас, не в нас. Извора на истинската Любов е в Бога и само от Него можем да я почерпим, за да я раздаваме и на другите.
Зареждането с истинска любов може да стане само от Безкрайният  и неизчерпаем Източник, и никога от нас самите.

Истинската любов в сърцето никога не може да бъде създадена под напора на волята ни, под влияние на красиви природни картини, или със слушане на завладяваща музика...или казано по друг начин - невъзможно е истинската любов да бъде създадена чрез земни стимули.

Истинската любов ( а тя е божествена) може да бъде генерирана в нас само от самият Бог. Тя не се влияе от ситуации, настроения и не се засилва или угасва в зависимост дали ние сме щастливи, успешни, проспериращи...или пък тъжни и без настроение.

Да притежаваме истинска любов - това е ДАР от онзи, който Единствен я владее. Тя не се постига с човешки методи, тя се получава като дар от Дарителя.

В заключение мога да кажа:

Истинското щастие се намира в присъствието на Бога. В ежедневното общуване във Всемогъщия, в непрестанното изучаване на характера Му, в присъствието на Святия Дух, който ни води до разбиране на Божиите дълбочини. Няма по-голямо щастие от това да стоиш в непосредственото присъствие на Баща си и  да знаеш, че си приет и обичан.

Истинската ( непреходната, съвършената,  безкористната, божествената)  любов не е човешко притежание, но може да бъде, когато бъде получена като дар от Бога. Те не се изработва с човешки несъвършени средства, нито се постига с усилие на волята, положително мислене,  медитации и други духовни практики.

Тя просто се получава...


...когато се научиш да седиш на коленете Му.

Почти всеки тук пише за любовта. Но ти пишеш за любовта с главно Л. И не всички те разбират, защото: "...естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него то е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно." (1Кор. 2:14)
Исус казва на учениците си: "На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство, а на другите се проповядва в притчи, така че като гледат да не виждат и като слушат да не разбират." (Лука 8:10)

Благодаря за хубавия коментар, мила Ваня.
Цитатите са точно на място, няма какво да добавя.
Посветените на Бога християни знаят за какво говоря...на другите им е трудно...

Бог с теб!