"И ето, стана голям трус, защото Господен ангел слезе от небето и пристъпи, отърколи камъка и седна на него. Изгледът му беше като светкавица, а облеклото му - бяло като сняг. Но от страх от него стражарите се разтрепериха и станаха като мъртви.

А ангелът проговори, като каза на жените:

- Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпънатия Исус. Няма Го тук; защото възкръсна, както беше казал. Елате и вижте мястото, където е лежал Господ. И идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите. И ето, Той отива преди вас в Галилея. Там ще Го видите. Ето, казах ви."

И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост и се затичаха да известят на учениците Му. И ето, Исус ги срещна и каза:

- Здравейте!

А те се приближиха и се хванаха за краката Му и Му се поклониха. Тогава Исус им каза:
- Не се бойте! Идете и кажете на братята Ми да идат в Галилея и там ще Ме видят."

Матей 28 1-10
                                                       

Не ви ли се е случвало, когато за пореден път препрочитате разказ, който сте убедени, че познавате, изведнъж да забележите нещо, което дотогава ви е убягвало? Случвало ли ви се е да четете сто пъти за едно и също събитие и на сто и първия да чуете нещо толкова впечатляващо и ново, че да се запитате как сте го пропускали досега? Така е може би, защото вместо отначало, започвате от средата. Или защото някой друг чете на глас и прави пауза там, където обикновено вие не спирате и БАМ! Халосва ви право по главата!

Грабвате книгата и поглеждате, убедени, че някой неправилно е преписал или прочел. Но после прочитате сами и... добро утро! Гледай ти! Ами, на мен ми се е случвало. Днес например.

Само Бог знае колко пъти съм чел разказа за възкресението. Най-малко двайсет и пет Великдена и поне още двеста пъти между тях. Проповядвал съм върху него. Писал съм за него. Размишлявал съм върху него. Подчертавал съм го. Но това, което видях днес, никога не го бях срещал преди. Какво видях? Преди да ви разкажа, нека да припомня историята.

Призори е, неделя сутрин, и небето е още тъмно. Думите всъщност са на Йоан. "Като беше още тъмно..." (Йоан 20: 1)

Тъмно неделно утро. Тъмно е още от петък.

Тъмно е заради отричането на Петър.

Заради предателството на апостолите.

Заради страхливостта на Пилат.

Заради мъките на Христос.

Заради тържествуването на Сатана.

Единственият тлеещ въглен е малката група жени, които стоят недалеч от кръста и гледат (Мат. 27:55).

Сред тях са двете Марии, едната е майката на Яков и Йосиф, а другата - Мария Магдалена. Защо са там? За да викат името Му. Да бъдат последните гласове, които ще чуе, преди да издъхне. За да приготвят тялото Му за погребение. Те са там, за да изчистят кръвта от брадата Му. Да избършат червените петна от краката. Да затворят очите. Да докоснат лицето Му. Те са там. Последните, които си тръгват от Голгота, и първите, които отиват на гроба.

Много рано в неделната сутрин те напускат сламениците си и се запътват по пътеката под сенките на дърветата. Пред тях стои мрачна задача. Утрото обещава само една среща, при това с труп.

Спомнете си, жените не знаят, че е първият Великден.
Те не се надяват гробницата да е празна. Не обсъждат как ще реагират, когато видят Исус. Нямат ни най-малка представа, че гробът е опразнен. Някога биха се осмелили да мечтаят за това. Но не и сега. Вече е твърде късно за невъзможното. Краката, стъпвали по вълните, са пронизани. Ръцете, изцелявали прокажените са неподвижни. Прекрасните очаквания са заковани на кръста в петък. Двете жени идват да намажат с топли благовония студеното тяло и да се сбогуват с човека, осмислял надеждите им.

Те отиват към гробницата на хълма, водени не от надежда, а от задължение. Голо задължение. Те не очакват нищо от там. Какво може да им даде Исус? Какво може да предложи един мъртвец? Двете жени не се изкачват по хълма, за да получат. Те отиват към гробницата, за да дадат. Това е всичко.

      Най-благородните мотиви.

Понякога и ние сме призовани да обичаме, без да очакваме нищо в замяна. Има случаи, когато трябва да дадем пари на хора, които няма да кажат и едно "благодаря". Да простим на онези, които няма да ни простят. Да ставаме рано и да лягаме късно, когато никой не забелязва. Служение, подсказано от задължение. Такъв е призивът на ученичеството.

Жените знаят, че трябва да се свърши определена работа - тялото на Исус трябва да се приготви за погребение. Петър не е предложил услугите си. Андрей не е изявил желание. Простените блудници и изцелените прокажени не се мяркат наоколо. И така двете Марии решават да се заемат с това.

Питам се дали по пътя към гробницата не са седнали да помислят. Какво щеше да стане, ако се бяха погледнали и вдигнали рамене: "Каква полза?" Какво щеше да стане, ако се бяха отказали? Ако едната бе отпуснала безсилно ръце: "Писна ми само мен да ме е грижа. Нека този път Андрей направи нещо. Нека Натанаил покаже способностите си на водач."

Независимо дали са били изкушени или не, аз се радвам, че не са се отказали. Щеше да е трагично. Виждате ли, ние знаем нещо, което те не знаят.

Знаем, че Отец наблюдава всичко. Те си мислят, че са сами. Но не са. Те мислят, че вървят, незабелязани от никого. Но грешат. Бог ги забелязва. Той ги гледа как се изкачват по хълма. Отброява крачките им. Усмихва се на сърцата им и тяхното посвещение Го трогва. Освен това им е приготвил и една изненада.

     

И ето, стана голям трус, защото Господен ангел слезе от небето и пристъпи,

отърколи камъка и седна на него. Изгледът му беше като светкавица, а облеклото му -бяло като сняг. Но от страх от него стражарите се разтрепериха и станаха като мъртви.

Матей 28:2-4               

(А сега, четете внимателно - ето какво забелязах днес за първи път.)

Защо ангелът отмества камъка? Заради кого претъркаля скалата?

За Исус? Точно това винаги съм си мислел. Просто съм приемал, че ангелът отмества скалата, за да излезе Исус. Но помислете. Трябва ли камъкът да бъде преместен, за да може Исус да излезе? Нима Бог се нуждае от помощ? Нима победителят над смъртта е толкова слаб, че да не може да избута настрани една скала? ("Хей, има ли някой, който да махне тази скала, за да изляза?")

Едва ли. Текстът създава впечатление, че когато камъкът се отмества, Исус вече е вън! Никъде в Евангелията не се казва, че ангелът отмества камъка заради Исус. Тогава заради кого?

Чуйте какво казва ангелът: "Елате и вижте мястото, където е лежал Господ." (6 ст.)

      Камъкът е отместен - не за Исус, а за жените!!

Не за да може Исус да излезе, а за да могат жените да видят! Мария поглежда към другата Мария и тя се усмихва, както се усмихваше, когато раздаваха хляба и рибата от кошницата. Старият порив припламва. В този миг тя може пак да замечтае!

"Идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите. И ето, Той отива преди вас в Галилея. Там ще Го видите." (7 ст.)

Не е нужно да им се повтаря. Те се обръщат и се втурват към Йерусалим. Тъмнината си е отишла. Слънцето е изгряло, Светлината е възкръснала. Но това не е всичко. Очаква ги изненада.

"И ето, Исус ги срещна и каза: Здравейте! А те се приближиха и се хванаха за краката Му и Му се поклониха. Тогава Исус им каза: "Не се бойте. Идете и кажете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят." (9-10 ст.)

Богът на изненадите отново изненадва. Сякаш Си казва: "Не мога да чакам повече. Те изминаха толкова път, за да Ме видят! Ще им се покажа!"

Бог прави това за верните. Когато утробата е остаряла твърде много, за да носи бебе, Сара забременява. Точно когато падението е прекалено голямо за каквато и да е благодат, Давид получава прошка. Тъкмо когато за Мария и Мария Магдалена пътят е станал твърде тъмен, идва ангелският блясък. Спасителят се явява и животът на двете жени се променя завинаги.

Каква е поуката? Три думи. Не се предавай!

Тъмна ли е пътеката? Не сядай!

Дълъг ли е пътят? Не спирай!

Черна ли е нощта? Не се отказвай!

Бог гледа. Не знаеш дали точно в този момент Той не казва на ангела да отмести камъка.

Макс Лукадо

Много интересен постинг...:-)))))))))

и твоят пост е хубав като тоя за Апофис.
Вместо някой боклук да получи гласове, ги получаваш ти.
Тая система с многого гласове невинаги е лоша.
Аз не приемам безкритично християнството и съм доста скептичен, но в случая е убедителна тезата.
Ти си познавач в тия неща, разясни накратко тоя фокус с трите ипостаса, не ми е ясно, какво е това Свети Дух?

Този християнски автор ми е любим! Думите му извират от самото му сърце.
:))

Въпросът за ипостасите е сложен и доста обширен.
В Библията се говори за три лица на Бога - Бог Отец, Бог Син ( Исус Христос) и Бог Святи Дух. Има места на които се проявяват и трите лица на божеството, или пък по отделно. Например в първата глава на Библията забелязваме, че Бог говори за себе си в множествено число:

Битие 1:26 И Бог каза: Да СЪЗДАДЕМ човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.

При кръщението на Исус в реката се вижда също троичността на Бога:

16. И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, и видя Божият Дух, че слиза като гълъб и се спускаше на Него;
17. и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.

Тук се виждат и трите ипостаса на Бог - Исус в човешка плът, Святия Дух в образ на гълъб, и Бог Отец, който потвърждава връзката си с Исус.

При все това, Библията казва, че Бог е Един. Да, понеже и трите лица на Бога са абсолютно еднакви по произход ( вечни и несътворени), по сила и мощ, по творческа енергия и способности, по цели, по характер и естество. Еднакво любящи, еднакво загрижени за чадата си, еднакво жертвоготовни и несебелюбиви.
Много хора са склонни да смятат Святия Дух просто за Божията сила. Но Библията го разкрива като личност, а не просто за част от Бог Отец или от Бог Син, Той не е просто енергия или насочена мощ от божеството. ( Няма да цитирам стихове сега,много дълго ще стане).
Но ще е дързост от моя страна да заявя, че напълно ми е ясно естеството на Бога и че в детайли мога да си представя същността на Троицата. :))
Човешкият ми ум е слаб за това, все пак говорим за Безкрайният и Всемогъщ Бог. Това обаче не ми пречи да се доверявам, на това което виждам и което разбирам - а то е Личността на Исус Христос.