Дотук видяхме, че не можем да обясним нещата без Бога. Наличието на материята, движението и животът около нас предполагат съществуването на Бог. Всъщност дори прочутият френски скептик Волтер трябвало да признае: „Ако няма Бог, би трябвало да Го измислим.” Вярващите, разбира се, не са „измислили” Бога, нито фактите за творческата Му мощ, които току-що проучихме, но те виждат логическата необходимост от Неговото съществуване.

Четвъртото основание да сме убедени в съществуването на Бога е наличието на ред и цел.

Навсякъде в природата има разнообразие, но въпреки това съществува ред и красота. Всяко листо от дървото е различно от всички останали листа, но всички те служат на една и съща цел – произвеждат храна от въздуха и слънчевата светлина и създават красива гледка и сянка за човека. Рибите са създадени да живеят в морето, а животните на сушата.

Ако светът се е появил в резултат на сляпа случайност без Божествена намеса, би имало хаос и пълно безредие. Трябва да се даде някакво обяснение за факта, че земята не е в хаотично състояние. Алберт Айнщайн, виждайки реда в законите на природата, казал следното: „Най-неразбираемото нещо в света е фактът, че той е разбираем.” Астрофизиците признават удивителната точност в математическия ред на вселената!

Толкова много специфични условия са необходими за живота на земята, че те просто не могат да съществуват в правилна взаимовръзка по силата на случайността. Земята се върти около оста си с около 1000 мили в час на екватора. Ако скоростта намалее на 100 мили в час, дните и нощите ни биха били десет пъти по-дълги от сегашните и жаркото слънце би изгаряло раститерността всеки ден, а през дългата нощ всяко оцеляло стръкче би замръзнало.

Нещо повече, слънцето има температура на повърхността 10 000 градуса по Фаренхайт и нашата земя е точно на такова разстояние, че тази огнена топка ни топли достатъчно, но не прекалено много! Ако тоизлъчваше само половината от топлината си, бихме замръзнали, а ако излъчваше два пъти повече, бихме се опекли.

 

Атмосферата, състояща се от газове, запазващи живота, е достатъчно висока и гъста, за да служи като щит за земята срещу смъртоносното въздействие на 20 милиона метеори, които всеки ден падат със скорост от около 30 мили в секунда. Освен всичките си останали функции атмосферата поддържа температурата в безопасни за живота граници и пренася огромни количества водни изпарения от океаните към вътрешността, като по този начин напоява сушата, която иначе би се превърнала в пустиня.

Ако земята бе с размера на луната (една четвърт от сегашния си диаметър), силата на гравитацията би била само една шеста от сегашната. Тогава би било изключително трудно да се задържа и атмосферата, и водата, така че температурите биха се колебаели в големи крайности. Ако луната беше отдалечена само на 50 000 мили, приливите биха били толкова големи, че два пъти на ден всички континенти биха потъвали във вода и дори планините скоро биха се разпаднали от ерозията. /A. Cressy Morrison, “Seven Reasons Why a Scientist Believes in God.” Reader’s Digest, October 1960, p. 71-72, and The Evidence of God in an Expanding Universe, p. 21-22/

Сигурно сте чували историята за Исак Нютон, който поръчал на сръчен дърводелец да му направи умален модел на слънчевата система. Поставил модела на голяма маса в дома си. Планетите били направени в съответния мащаб и според реалните им разстояния една от друга, а освен това всяка се въртяла по орбитата си, когато някой задвижвал механизма с манивела.

Един ден, докато Нютон четял в кабинета си, дошъл приятел, който бил учен атеист. Разгледал модела и с искрено възхищение възкликнал: „ О, но това е нещо прекрасно! Кой го направи?” Без да вдига очи от книгата си, сър Исак отговорил: „Никой.”

Посетителят се обърнал и казал: „Май не разбра въпроса ми. Попитах кой направи всичко това.”

Несъмнено Нютон се възползвал от възможността да даде урок на приятеля си и отвърнал съвсем сериозно: „Никой. Това, което виждаш, просто стана от само себе си.”

„Говориш ми като на глупак – възмутил се гостът.- Разбира се, че някой го е направил и той е гений. Искам да знам името му.”

Нютон оставил книгата, станал от стола си, поставил ръка на рамото на приятеля си и казал: „Това е само лоша имитация на една безкрайно по-голяма система, чиито закони знаеш, а аз не мога да те убедя, че тази играчка няма създател. И въпреки всичко твърдиш, че великият оригинал, според който е направен моделът, се е появил без план и без създател! Би ли ми казал въз основа на какви основания си стигнал до това нелепо заключение?” /”Who made it?” Minnesota Technolog XXXVIII (October 1957), p.11/

Могат да бъдат цитирани много други подобни примери. Покойният д-р Вернер фон Браун, бивш германски учен в областта на ракетите, оглавил американската космическа програма, която накрая изведе човек на луната, е имал много лошо мнение за учени, вярващи в невидимите електрони, но отхвърлящи невидимото Божество. Той казвал: „Човек не може да погледне към реда и красотата на вселената, без да признае, че трябва да има някакъв Божествен план зад всичко това.”

Погледнете нежните цветя.







Разгледайте под микроскоп човешкото око – голямо е колкото камъче, но с такава съвършена фотографска апаратура и с такива характеристики, каквито човек не може да копира.





   Разгледайте ухото с всичките му костици и нерви – всичко това сочи към един разумен Създател. Човешкият ум – центърът на усета, паметта, въображението – е друг удивителен пример за съвършен дизайн. Той може да направи несравнимо повече, отколкото компютър с тегло неколкостотин килограма, а всъщност тежи неколкостотин грама. Кой не се е възхищавал от чудесата на човешкото тяло или дори на уникалната форма на снежинките?

От най-малкия атом до най-голямата звезда всички неща, одушевени и неодушевени, заявяват, че ръката, която ги е изработила, е Божествена.






Да твърдим, че сложните органи, споменати по-горе, са възникнали от нищото в редултат на случайността или може би от хаоса, е нещо несъстоятелно за човешкия разум. Това е далеч по-голямо чудо от сътворението и изисква далеч по-голяма вяра (по-скоро лековерие), отколкото да вярваме в Бога.

Наличието на часовник говори за съществуването на часовникар. Могат да бъдат дадени още десетки примери, но за сега е достатъчно да кажем, че творението говори за съществуването на Творец. Неоспоримият факт за неизменен ред и план водят вярващия до заключението, че Бог е разумният Творец.


Източник: http://thegodlove.com/?p=224

Дори да няма бог, хубаво е да се вярва. Това облагородява.

Псалми 139:14 "Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен;
чудни са Твоите дела
и душата ми добре знае това."
Поздравления!