Беше непрогледна и хладна нощ. Лагерния огън тихо пращеше и хвърляше отблясъци в очите на хората насядали около него. Разговорът беше оживен. Разказваха се вълнуващи преживявания, споделяше се опит.  Ние сме воини на светлината - каза с гордост един от тях, а другите се разшумяха одобрително. Времето наближава - каза друг, готвите ли се достатъчно добре? Всички закимаха, а някои започнаха да описват колко са напреднали  с разширяване на съзнанието и овладяване на силата. Един се изправи - чуйте! Имам послание от Великите Учители. Хората се смълчаха и започнаха да слушат. Посланието се лееше леко и закръжа като лека и ефирна мъгла над главите на хората. Говореше се за любовта...за светлината...за божественото съзнание и за новите времена, които предстояха пред човечеството - времена на възход и духовен растеж.
След края на посланието групичката възторжено заръкопляска, а някои се прегръщаха от радост. Вълшебно е! Прекрасно е! Каква светлина!!

    Увлечени в разговора хората не забелязаха приближаването на Странника. Той беше облечен някак неподходящо - с дълга роба до земята и сандали на прашните си крака. В ръката си държеше малък светилник, чиято светлина беше някак...различна, особена, чиста като кристал с примес на злато. Светлината се отразяваше по бледото лице на Странника и го караше да изглежда пълно с неземна мъдрост, благост и безкрайна любов.

– Дойдох да ви донеса Светлина - каза Той.

Хората прихнаха да се смеят. Та те седяха пред големият лагерен огън...нима Странникът не вижда това?

– Дойдох да ви донеса истинската Светлина на Света - повтори Странникът.

Такава, която никоха не изгасва, която е вечна, могъща и всепобеждаваща. Вашият огън скоро ще изгасне, той е временен и непостоянен. Той само има вид на истинската светлина...

След тези думи настана тихо роптане, а един мъж с остър поглед се изправи и се приближи  до Странника.

– Кой си ти, та да ни казваш каква е нашата светлина?? - взря се мъжът в необикновените очи на неканеният гост.
Нашата светлина е древна, тя е огрявала философи и велики мислители от векове. С течение на времето се е разраствала и обогатявала и е осветлявала живота на хиляди и милиони човешки същества.Нашата светлина ще ни донесе настъпването на Нова Епоха - пълна с любов и мир – завърши тържествено мъжът.
От групата се чуха думи на одобрение.

– Мисля, че познавам Странника, каза друг човек от групата. Бил някакъв духовен учител в далечното минало,  казват, че бил роден от девица, а след като умрял, бил възкръснал – гласът на човека придоби насмешливи нотки.
– А да, имало и някакви послания оставени уж от Него, учениците Му  ги били записвали. Но след тооолкова много години, кой може да каже какво точно е било тогава и какви са били истинските Му думи и дела. Предполага се, че истината е изгубена някъде през вековете...

– Да се докаже съществуването на този Странник е просто невъзможно - намеси се трети, все още науката няма истински доказателства за Него, най-вероятно  Той нкога  не е съществувал, а Книгата Му представлява само сборник от митове и легенди, отдавна покрити с праха на времето. 

–  В същност, чувала съм, че имало хора, дето си били взимали Светлина от Странника - каза замислено една жена. Те са особени хора. Те твърдят, че само техният огън е истински, защото бил запален лично от Бог.
Шепа хора са...никога не искат да дойдат да се погреят около нашият огън, казват, че бил фалшив...и че скоро щял да изгасне...

Над групичката надвисна мълчание и недоволство.

Странникът все още стоеше до тях, а ръката Му  със светилника  беше протегната напред. Той умоляваше безмълвно.

   Пламъкът на светилника прикова по необясним начин погледите на хората, проникваше в тях, достигаше до дълбините на сърцата им, пронизваше умовете им. Намираше и осветяваше най-тъмните кътчета на душите им...предизвикваше режеща болка до всяко място, до което той се докосваше.

– Обичам ви - каза тихо и с особена тъга в гласа си Странникът; вземете от моята Светлина и живейте!

– Време е да си вървиш – изправи се  решително мъжът с острия поглед. Не си добре дошъл сред нас! Светлината на нашия огън ни е достатъчна, нямаме нужда от теб!

   Групичката вече не гледаше към пламъка на Странника, той им беше донесъл неясно  безпокойство и дискомфорт. Погледите на всички отново бяха приковани в ласкавите отблясъци на лагерният огън, лицата им се отпуснаха и разговора отново се завъртя около трепетните очаквания на всички за по-добрите времена, които предстояха пред човечеството. Някой каза, че има ново послание от Учителите и се изправи да го чете. Скоро всички забравиха за присъствието на Странника.

А Той се отдалечи с тихи стъпки и потъна в черата мантия на ноща.

Дълго сдържаните сълзи, намерха път навън, а планините потрепераха от болезненият нечовешки вопъл, изригнал от гърдите на Странника.
Коленете Му опряха в сухата земя, която потръпна от солената влага покапала от очите на Създателя си.

В този миг малката поляна се озари от небесна светлина, която откри неизброимо  множество, застанало в почтително мълчание пред своя страдащ Небесен Предводител.

– Господарю...? Очите на най-блестящия ангел гледаха с преклонение и безкрайно страхопочитание към Коленичият.

– Моите деца избраха тъмнината - тихо отрони Странникът. Има ли нещо, което не сторих за тях? Има ли нещо, което не пожертвах, за да живеят?
Те избраха съдбата си.

Странникът се изправи, а ангелското множество почтително Му се поклони.
– Да вървим!

Небесните посланици се сляха със звездното небе, а на поляната...

На поляната малкият светилник, изпаднал от ръката на Странника увличаше в себе си околните клончета и тревички, растеше и укрепваше, ставаше висок и непобедим поглъщайки долина след долина и планина след планина,  докато земята не потъна в море от неугасим огън.

Много хубав разказ. Дано повече хора го прочетат и се замислят за любовта на Този, който е самата Светлина.
Поздрав!

Има само една Истинска Светлина на света, тази, която идва от самия Бог.
Тя носи вечен живот в себе си.
Надявам се повече хора да я открият и да й се доверят!

искам да те поздравя за този пост,с няколко стиха от Песен на песните глава 8,стихове 5,6,7.
Надявам се да ти харесат,и нека благодат и мир да ти се умножат.

Обичам много Песен на песните и приемам поздрава ти с радост!
Бог да е с теб!

Прекрасен разказ!
Б.

Слепите никога не могат да видят светлината... Поздрав и хубави празници!